Парите по ПВУ свиха дефицита през юли (Графика)

Бюджетният дефицит на България се свива леко през юли, сочат предварителните данни на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП). Според тях, салдото за юли се очаква да бъде 2.2 млрд. евро, или 1.7% от прогнозния БВП. За сравнение, към края на юни дефицитът бе 2.4 млрд. евро, или 1.9% от прогнозния БВП.

За подобрението на бюджетното салдо влияние оказа полученото от ЕК плащане по четвъртото искане от ПВУ в размер 0.9 млрд. евро. През месец август са концентрирани значителни по размер плащания за инвестиции по ПВУ, чието изпълнение трябва да приключи при спазване на крайния срок на Механизма за възстановяване и устойчивост“, пишат от МФ.

По-рано във вторник вицепремиерът Атанас Пеканов съобщи, че се очаква България да получи още 109 млн. евро тази седмица по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По думите му, досега страната е получила малко над 70% от общо договорените средства по ПВУ.

Моята цел е да стигнем над 90 – 95%. Доста забавяния се натрупаха през годините“, каза той.

Основни параметри на бюджета към юли

Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. се очаква да бъдат 26.4 млрд. евро (53.2% изпълнение на годишните разчети), или с 2.7 млрд. евро (11.3%) повече спрямо същия период на 2025 г.

За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално с 1.8 млрд. евро (9.3%), и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1.3 млрд. евро“, обясняват от МФ.

Неданъчните приходи са по-ниски с 0.4 млрд. евро спрямо седемте месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.).

Разходите са 28.6 млрд. евро, което е 50.3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха 25.9 млрд. евро. Нарастване има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и за персонал, капиталовите разходи и други.

Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са:

• увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по т. нар. „швейцарско правило“;
• увеличение на минималната работна заплата от януари 2026 г.;
• допълнително увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.;
• значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0.7 млрд. евро.