Как ще се промени контролът по пътищата и какво става с тол управлението

Правителството даде ход на мащабна реформа в пътната безопасност, част от която е създаването на нова Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ (ИААТО) към Министерството на транспорта. Зад създаването на мегаагенцията обаче стои много по-голямо пренареждане на контрола по пътищата.

За шофьорите то трябва да промени най-вече кой ги спира и проверява на пътя, а за Националното тол управление (НТУ) означава разделяне на функции, които в момента са събрани в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Предвиждат се още автоматични проверки чрез камери и сензори, нов контрол на годишните технически прегледи и задължително допълнително обучение за начинаещите водачи.

Нищо от това няма да заработи от днес за утре. Според първоначалния правен анализ, представен от транспортния министър Георги Пеев при представянето на реформата в сряда, за реализирането ѝ трябва да бъдат променени 8 закона и над 10 подзаконови акта. Според графика на МТС промените трябва да се въвеждат поетапно през 2027 г. – от законодателната рамка през първото тримесечие, през преструктурирането и изграждането на „Дигиталното ядро“ през второто, като последните промени ще бъдат направени през третото тримесечие.

Някои от промените са очаквани. Още през юни транспортният министър Георги Пеев съобщи, че се планира разделяне на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Идеята бе административната част (издаването на лицензи, разрешителни и провеждането на изпити) да остане в Министерството на транспорта. Контролната дейност на пътя обаче – позната в обществото именно като  Държавната автомобилна инспекция (ДАИ)  (инспекторите, които спират и проверяват камиони и автобуси) – да премине към МВР. 

Кой ни проверява сега и какво ще се промени?

В момента контролът на пътя е разпределен между няколко институции. Освен Пътна полиция собствени правомощия на терен имат служители на АПИ чрез Националното тол управление, както и инспектори на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Задачите им обаче са различни. Служителите, осъществяващи тол контрол, могат да спират движещи се автомобили, да проверяват документите на водача и превозното средство и да контролират плащането на пътните такси. Чрез тол системата АПИ следи за винетните и тол задължения, както и за определени изисквания, свързани с масата и натоварването на ос на превозните средства. При установени нарушения определените длъжностни лица разполагат и с административнонаказателни правомощия.

„Автомобилна администрация“, от своя страна, извършва крайпътен контрол основно върху професионалния автомобилен транспорт – автобуси и товарни автомобили. Сред проверяваните изисквания са времето за управление и почивките на водачите и използването на тахографите, техническата изправност на превозните средства, превозът на опасни товари, укрепването на товарите, международните разрешителни, както и масата и размерите на превозните средства.

Именно това разпределение правителството иска да промени.

След приемането на необходимите законови изменения МВР трябва да стане единственият физически контролен орган на пътя. Решението на Министерския съвет предвижда в МВР да бъдат централизирани както контролът на терен, така и административнонаказателната дейност.

Така след законовите промени полицейски служител ще може например да проверява и да предприема санкционни действия при липса на платена винетка или дължима тол такса, вместо за тази дейност да е необходим тол екип. Към МВР трябва да преминат и контролните функции на „Автомобилна администрация“ на пътя – например при нарушения, свързани с тахографите, времето за управление и почивка, техническата изправност или правилата за автомобилните превози.

Точният ред – кои нарушения ще се установяват автоматично, кога автомобилът ще бъде спиран и как ще се налагат отделните санкции – трябва да стане окончателно ясен с предстоящите законодателни промени.

„Автомобилна администрация“ няма да изчезне. Според МТС агенцията напълно ще преустанови проверките на пътя, но ще остане отговорна за лицензирането, изпитите и контрола в транспортните предприятия, автогарите и пунктовете за годишни технически прегледи.

Промяна е предвидена и за съществуващата Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП). Според представения от правителството модел ДАБДП трябва да се превърне в единна точка за управление и мултифакторен анализ на риска, като запази координационната си роля по пътната безопасност. В презентацията на транспортното министерство тя е обозначена именно като „координатор по пътна безопасност“.

Полицаите няма да проверяват „на сляпо“

Променя се не само институцията, която ще спира автомобилите, но и начинът, по който ще се избира кого изобщо да спрат. В основата на реформата е изграждането на Единна национална система за контрол на пътя. Според МТС тя ще има четири свързани елемента – тол терминали, сензорна мрежа за наблюдение в реално време, централно „Дигитално ядро“ и Национален оперативен център.

Идеята е „Дигиталното ядро“ да събира на едно място информация от различни държавни системи. МТС посочва, че софтуерът ще може за секунди да съпоставя постъпилите данни с повече от пет регистъра, включително на МВР, „Автомобилна администрация“, тол системата, Агенция „Митници“ и данните за „Гражданска отговорност“.

При автоматично засечено нарушение системата трябва да създава електронен доказателствен запис, а конкретен сигнал да бъде изпращан към таблетите на полицейските патрули. Така вместо автомобилите да бъдат спирани на случаен принцип, екипът на терен трябва предварително да разполага с информация за установения риск или нарушение.

Презентацията на МТС показва много по-широк кръг от източници на информация към бъдещото „Дигитално ядро“ – наред с държавните институции в схемата са включени общините, данни за трафика и други информационни системи.

Какво ще стане с Националното тол управление?

Това е една от най-съществените промени в целия модел. В момента Националното тол управление е част от АПИ и съчетава две основни направления – управление и администриране на електронната система за пътни такси и контрол върху плащането им.

След реформата тези дейности трябва да бъдат разделени. Министерският съвет посочва в решението си, че новата Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ към МТС ще бъде специализиран технологичен оператор и ще изпълнява ролята на лице за събиране на пътни такси – функция, която в момента се осигурява от НТУ към АПИ.

Транспортният министър Георги Пеев уточни при представянето на реформата, че ИААТО ще поеме администрирането на тол системата, поддръжката на интелигентните транспортни системи и информационната Big Data платформа на „Дигиталното ядро“. Новата агенция обаче няма да наследи теренните контролни функции на тол служителите – няма да спира автомобили и няма да налага глоби.

Тоест най-просто казано, тол системата и администрирането на пътните такси се местят от АПИ към новата агенция в транспортното министерство, а проверките и санкциите на пътя отиват към МВР.

Къде ще отидат служителите от тол контрола по пътя?

Конкретна схема за кадровото преструктуриране се вижда в презентацията, публикувана от транспортното министерство. В нея е обособен сегмент „НТУ – Тол-контрол“, за който са посочени 720 щата. Според представената схема 400 щатни бройки трябва да преминат към МВР за обезпечаване на тол контрола и други контролни дейности. Други 150 щата са насочени към Агенция „Митници“, като в презентацията срещу тях са отбелязани „компенсаторни механизми“ и „Шенген“. Предвидена е и редукция на 171 щатни бройки.

Отделно от тази схема министър Георги Пеев заяви, че пълната автоматизация ще позволи 28% нетно намаление на числеността на НТУ, като бъдат съкратени именно 171 щатни бройки от нискоквалифициран и административен персонал.

А къде ще отиват парите от винетки и тол такси?

Изваждането на тол системата от АПИ поставя и друг логичен въпрос – какво ще се случи с приходите от винетки и тол такси. По тази линия транспортното министерство твърди, че финансовият модел няма да се променя. И след реформата събраните приходи от винетки и тол такси ще постъпват в централния бюджет, след което ще бъдат разпределяни към АПИ за ремонт и поддръжка на републиканските пътища. АПИ и Министерството на регионалното развитие запазват ролята си на стопани на пътната инфраструктура.

Променя се институцията, която стои в началото на този процес. Сега пътните такси се администрират от НТУ в структурата на АПИ. След реформата тази функция трябва да се изпълнява от новата ИА „Автомобилен транспортен оператор“. Оттам приходите ще продължат да постъпват в държавния бюджет, а средствата за пътната инфраструктура ще бъдат насочвани към АПИ.

Именно така е представен моделът и в презентацията на МТС. В нея изрично е записано, че механизмът за определяне, събиране и разходване на пътните такси не се променя, като се сменя операторът, който ги администрира.

Сензорите ще търсят нарушения още в движение

Другата голяма промяна е намерението част от проверката да се извършва автоматично, още докато превозното средство се движи. Според информацията, представена от МТС, по републиканската пътна мрежа трябва да бъдат разположени сензорни системи за автоматично измерване на налягането в гумите и състоянието на грайфера на тежкотоварните автомобили. Предвижда се и безжично четене на електронните тахографи.

Вътрешният министър Иван Демерджиев обясни, че целта е чрез камерите и сигналите от „Дигиталното ядро“ полицията да може да установява рискови водачи и претоварени камиони още в движение и да насочва екип към конкретното превозно средство. Така идеята на реформата е все по-голяма част от контрола да се основава на предварително събрани данни, вместо нарушенията да се търсят едва след като автомобилът вече е спрян.

ГТП ще бъдат следени и с изкуствен интелект

Промени се подготвят и за годишните технически прегледи. Според официално представения от МТС план всички пунктове за ГТП трябва да преминат под видеоодит с изкуствен интелект. При установена аномалия системата трябва автоматично да блокира измервателната техника и да анулира съответния преглед.

„Автомобилна администрация“ ще запази надзора върху пунктовете за технически прегледи, въпреки че ще се оттегли от физическия контрол по пътищата.

Видеоодит с изкуствен интелект е предвиден и при практическите изпити за шофьорска книжка. Целта е чрез автоматичен анализ да бъдат засичани аномалии в начина, по който се провеждат изпитите.

Новите шофьори – още един ден обучение на полигон

Реформата предвижда и ново изискване за начинаещите водачи. По думите на транспортния министър водачите със статут „Нов водач“ – през първите 24 месеца след получаване на книжка – трябва да преминават задължително еднодневно практическо обучение в специализиран център с полигон.

Там трябва да се упражняват реакции в рискови ситуации, които трудно могат да бъдат симулирани по време на стандартен шофьорски курс – аквапланинг, аварийно спиране и овладяване на автомобил при поднасяне върху хлъзгава настилка.

Според анализа, представен от министър Пеев, за страната биха били достатъчни около шест такива центъра.