България ще преговаря с Румъния за поне още два моста над Дунав

България ще опита да договори с Румъния изграждането на поне още два моста над Дунав, извън вече подготвяния трети мост над реката при Русе – Гюргево. Това обяви транспортният министър Георги Пеев по време на изслушване в парламентарната Комисия по транспорт.

Той даде и нова информация за няколко други големи теми в сектора. Министерството все още не приема първоначалните изводи на Международната финансова корпорация за икономическия баланс на концесионните такси за Летище София и ще изготви собствени прогнози за въздушния трафик.

При проблемния жп тунел край Вакарел Пеев вече не очаква проектът да приключи в срок и държавата обсъжда как част от него да бъде извадена от европейското финансиране.

Освен това, министърът посочи, че предстоят и конкурси за постоянни ръководства на предприятията в системата на транспортното министерство след направените временни назначения.

Поне още два моста над Дунав

Темата за новите съоръжения беше поставена с въпрос дали мостът Силистра – Кълъраш е включен в подготвяния национален списък със стратегически инфраструктурни проекти.

Пеев не потвърди конкретно тази локация, но определи мостовете над Дунав като едно от големите „тесни места“ в транспортната система. По думите му, към момента най-напреднал е проектът за втори мост между Русе и Гюргево (бел. р. – трети над реката), за който вече се работи по предпроектните проучвания.

Министърът заяви, че България ще се стреми да постигне съгласие с Румъния за още поне два моста извън този при Русе. По думите му, мостовете над реката са сред основните инфраструктурни приоритети заради липсата на достатъчна свързаност по оста Север – Юг. Пеев посочи, че вече са водени разговори с европейския комисар по транспорта, а в края на месеца предстои нова среща в Брюксел. Амбицията е след стабилизирането на политическата обстановка в Румъния да започнат и преговори между двете държави за допълнителните съоръжения.

Не очаквайте от мен да обещая, че ще построим пет моста, седем моста“, предупреди Пеев, като подчерта, че договарянето и подготовката на подобни съоръжения е дълъг процес.

Припомняме, че през декември 2025 г. България, Румъния и Гърция подписаха меморандум за подобряване на транспортната свързаност, в който, наред с втория мост при Русе, бяха заложени съоръжения при Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле. Тогава обаче липсваха конкретни срокове за реализацията им.

Проектът при Русе е значително по-напреднал. През юни румънската пътна компания избра Egis Romania за изпълнител на предпроектното проучване, което трябва да бъде изготвено за 23 месеца и да определи параметрите на бъдещата пътна и железопътна връзка. По време на изслушването Пеев посочи, че договорът за това проучване се обжалва.

МТС не приема сметките за концесионните такси на Летище София

Развитие има и по спора около възстановяването на концесионните плащания от оператора на Летище София – „Соф Кънект“. Пеев съобщи пред депутатите, че Международната финансова корпорация (МФК), част от Групата на Световната банка, вече е представила първоначалния си анализ на т.нар. икономически баланс на концесията. Според министъра заключението му е, че този баланс все още не е възстановен, като в анализа фигурира сума от около 9 млн. евро.

Министерството обаче не е приело резултата и е изпратило „десетки технически и професионални въпроси“ към МФК за начина, по който са направени изчисленията. Основният спор е около използваните прогнози за бъдещия трафик на столичното летище.

Според Пеев, именно те са ключови не само за размера на плащанията, но и за бъдещите инвестиции на концесионера. Ако се очаква по-висок трафик, ще е необходим и по-голям инфраструктурен капацитет.

Темата Пеев коментира и в интервю за Economic.bg през август. Тогава той обясни, че МТС вече прави собствен анализ на икономическия баланс, за да сравни оценката си с тази на Световната банка. Министърът постави и по-фундаменталния въпрос как точно се определя този баланс и по какви показатели може да се докаже дали той е достигнат.

Сега пред депутатите Пеев даде повече детайли за причината министерството да не приема безусловно първоначалния резултат. По думите му, използваните прогнози за трафика са ключови не само за размера на концесионните плащания, но и за бъдещите инвестиции на летището. МТС смята да изготви собствена прогноза за развитието на въздушния трафик, която да бъде сравнена с модела, използван от МФК и концесионера.

Според Пеев, по-големият въпрос е дали през следващите десет години Летище София ще има достатъчен капацитет за очаквания трафик. Той посочи като теми за анализ евентуална втора писта или други инфраструктурни решения, включително бързи пътеки за рулиране, които да увеличат капацитета на съществуващата писта.

Припомняме, че през юни МТС сключи договор с МФК именно за анализ на икономическия баланс на концесията. Спорът е свързан с отсрочените по време на COVID пандемията концесионни плащания. Преди това държавата настояваше „Соф Кънект“ да плати близо 40 млн. евро за 2025 г., докато концесионерът предлагаше около 9 млн. евро и настояваше отсрочката да продължи. В проектобюджета за 2026 г. пък бяха заложени 50 млн. евро приходи от концесионни такси от Летище София, което показа намерението на държавата да възстанови плащанията.

Тунелът край Вакарел няма да бъде завършен навреме

Още по-категоричен беше министърът за проблемния тунел край Вакарел, част от модернизацията на направлението Елин Пелин – Костенец.

Още отсега ви казвам, че няма да го свършим навреме“, заяви Пеев пред депутатите.

По думите му, към момента министерството не може да каже нито кога съоръжението ще бъде завършено, нито колко в крайна сметка ще струва. Държавата работи по вариант тунелът или част от него да бъде изваден от обхвата на европейското финансиране, така че забавянето да не доведе до загуба на средства и за свързаните с него участъци. По темата се водят разговори и с Европейската комисия, като Пеев каза, че при предстоящото си посещение в Брюксел ще бъде направено конкретно предложение.

Причината за проблемите, според министъра, е в недостатъчните предварителни геоложки проучвания. При самото строителство е установено, че материалът, през който се прокопава тунелът, се различава съществено от заложеното при проектирането, като Пеев посочи конкретно наличието на глина. Това прави невъзможно работата да продължи по първоначалното техническо решение.

Проблемът е известен отдавна. Припомняме, че за съоръжението се наложи разработването на ново укрепване заради сложните геоложки условия. Само предишното допълнително укрепване оскъпи проекта значително.

Още през лятото от транспортното министерство заявиха, че тунелът няма как да бъде завършен в срока за допустимост на разходите по Програма „Транспортна свързаност“ и трябва да се търси начин той да бъде отделен, за да не блокира европейското финансиране за целия проект.

В интервю за Economic.bg през август Пеев посочи и друга разглеждана възможност – да се провери дали тунелът може да бъде използван само до определена точка, след което железният път да се върне към старото трасе.

Конкурсите за нови ръководства – до шест месеца

Пеев коментира и кадровите промени в държавните предприятия под шапката на транспортното министерство. По думите му екипът му умишлено не е започнал работа с незабавна смяна на всички ръководства, а първо са били извършени одити и анализи. След тях министерството е пристъпило към назначения на временни ръководства.

Министърът посочи, че Законът за публичните предприятия позволява такива назначения, но в рамките на шест месеца трябва да бъдат проведени конкурсни процедури за постоянните ръководства. Той обеща конкурсите да бъдат прозрачни и заяви готовност дори условията им да бъдат представени предварително пред транспортната комисия.

Стратегическите проекти ще бъдат показани и на бизнеса

Паралелно транспортното министерство подготвя и общ списък на стратегическите инфраструктурни проекти на държавата.

Пеев обясни, че междуведомствена работна група е прегледала националните стратегии, международните споразумения и транспортните коридори и е събрала на едно място проектите за пътна и железопътна инфраструктура, летища, пристанища и интермодални терминали. Идеята е за всеки от тях да има яснота за статуса и възможния начин за финансиране – чрез европейски средства, държавния бюджет, заем, концесия или публично-частно партньорство.

По думите на министъра първоначалното предложение предстои да бъде представено на бизнеса и журналистите, за да бъде обсъдено и с тях. Пред транспортната комисия МТС възнамерява отделно да представи и проектите на НКЖИ – с информация за статуса им, връзката им с отделните транспортни коридори и аргументите защо даден проект трябва да продължи или да бъде възобновен.