Караджов залага още два моста над Дунав

Освен третия бъдещ мост над Дунав при Русе, България има амбиция да изгради и други два – при Силистра и Никопол. За целта страната ни и Румъния и Гърция подписаха Меморандум за разбирателство в Брюксел. Освен мостове, „екшън планът“ за действие залага още на надграждане на фериботни линии по река Дунав, както и модернизация на пътни и жп връзки в три направления.

Не е ясно на какъв принцип са заложени проектите. Няма и прогнозен срок за започване на дейности – проучвания, отчуждавания, евентуално строителство и изграждане. За финансирането на амбициозните проекти държавите ще разчитат на европейски средства и публично-частни партньорства.

Припомняме, че още през октомври българският транспортен министър Гроздан Караджов проведе среща с колегите си от Турция, Румъния и Гърция. Тогава стана ясно, че предстои подписване на документа, в който да залегнат изграждането на четвърти мост, освен предвиденият трети (бел. р. – втори при Русе). Точката на бъдещето съоръжение бе заложена да бъде Силистра – Калъраш. Залагаше се на развитие и на проекта за магистрала „Черно море“, както и втора жп линия Свиленград – Пловдив и нова жп линия Одрин – Хамза Беили – Лесово – Ямбол.

Проектът на Меморандумът бе одобрен на правителствено заседание на кабинета в края на ноември.

Петият мост и фериботи при Дунав

От прессъобщението на ресорното ведомства става ясно, че в планът за действие между трите държави (този път Турция не е участвала) предвижда не само изграждането на четвърти мост при Силистра – Калъраш, но и пети такъв – при Никопол – Турну Магуреле.

Така на практика Караджов се връща почти към плановете, обявени по времето на правителството „Петков“, когато специална карта залагаше изграждането на мостове на няколко точки по реката – освен бъдещия комбиниран мост при Русе – „Дунав мост 3“, се предвиждаха такива при Силистра, Никопол, Свищов и Оряхово. Не е ясно защо са отпаднали локациите в последните два града.

За сметка на мостовете се предвижда фериботните линии при Оряхово – Бекет, Свищов – Зимнич и Силистра – Кълъраш да бъдат „надградени до стандартите за двойна употреба, за да отговорят на нуждите на военната мобилност и да осигурят по-голяма гъвкавост на транспортните потоци.“

Въпросните фериботи обаче спират да работят за по няколко часа особено при лошо време, което не позволява плаване по реката. Освен това довеждащата инфраструктура на българска територия е в незавидно състояние.

Не е ясно на какъв принцип са избрани и заложени проектите, тъй като ресорното ведомство не е представило разчети и анализи за трафика.

Дунав е гръбнакът на Европа – онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции. Това е река и граница, но не бива да бъде бариера. Новите мостове – не един, а няколко – са ключови за бъдещето на континента, не като двустранни проекти, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, осигурява военна мобилност и превръща оста Север – Юг в работеща“, заяви ресорният министър Караджов.

Модернизация на жп и пътни проекти

В прессъобщението на ресорното ведомство точни и ясни жп обекти не се цитират. Посочват се само общи направления, разделени в три оси – западна, централна и източна.

Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще достига до Букурещ и Централна Европа. Централната ос започва от Солун и Александруполис, преминава през Свиленград и Русе, и достига до Букурещ, а оттам към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море – от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца.

Тя е нова перспектива за нашите пристанища и ще осигури алтернативни маршрути за търговия и мобилност“, се посочва в прессъобщението, като не е ясно дали в Източната се залага проектът за магистрала „Черно море“, каквито бяха първоначалните заявки.

Финансирането

Трите държави се ангажират да използват максимално средствата на Европейския съюз от Механизма за свързване на Европа до бъдещата многогодишна финансова рамка 2028 – 2034 г., се казва в прессъобщението.

Ще мобилизираме публично-частни партньорства и алтернативни инструменти, за да ускорим реализацията на проектите. Финансирането няма да бъде разпокъсано, а стратегически съгласувано, така че всяка инвестиция да носи максимален ефект за нашите граждани и бизнес“, обясни Караджов.

Защо сега

Инициативата е под егидата на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за подкрепата ѝ. В нея се подчертава, че документът е „решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към кризи свързаност в Югоизточна Европа“.

Комисар Дзидзикостас заяви, че ще работи „в тясно сътрудничество с правителствата на България, Гърция и Румъния“, включително чрез специална работна група от експерти на ЕК и европейски финансови институции, защото за да  се превърнат всички проекти от план в реални действия на трите страни, посочват от пресцентъра на ресорното ведомство.

В продължение на десетилетия представата за истинска свързаност между Севера и Юга остава само на хартия — без реални действия. Днес започваме да променяме това, защото ангажиментът, който поемаме, не е символичен жест, а реална крачка към отваряне на нови артерии за търговия и към създаване на необходимата за Европа устойчивост“, коментира Караджов.

Подписи под документа поставиха още алтернативният министър на транспорта на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по транспорт на Румъния Йонут Кристиан Савою.