Симона Гоцова 
Публични финанси
Гуверньорът на БНБ: Овладяването на инфлацията може да стане много трудно
Автоматичните механизми за индексация може да доведат до по-трайни инфлационни процеси
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Ако инфлационните очаквания сред домакинствата и фирмите в България останат завишени, това ще затрудни работата по овладяването на цените в страната. Такова предупреждение отправи управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на конференция в Рейкявик, Исландия.
На нея той посочи, че в последните години страната отчита силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност.
Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заяви Радев.
И предупреди, че инфлационните рискове нарастват, когато икономическото поведение стане по-ориентирано към миналата инфлация и когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават предимно на вече реализирана инфлация.
Напомняме, че само за 2025 г. ръстът на възнагражденията бе 10.4%, но очакванията за периода 2026 – 2027 г. са да има забавяне – до половината от този процент – вследствие на охлаждането на икономиката.
Същевременно инфлацията в страната продължава да се ускорява – според експресните данни на Националния статистически институт (НСИ), към май 2026 г. годишната инфлация е била 7% при отчетени 6.8% през април. Най-голям принос за това има поскъпването на транспортните услуги, в ресторантите и хотелите и на алкохола и тютюневите изделия.
Радев обаче изтъкна, че има друг фактор, който може да допринесе за „по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти“, а именно – автоматичните механизми за индексация, например на заплати, които са ориентирани към миналата инфлация.
Макар проектобюджетът за 2026 г. да е все още в процес на изготвяне, финансовият министър Гълъб Донев вече сподели част от мерките, които ще залегнат в него, включително край на автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, на министри, заместник-министри, началници на кабинети и изборни длъжности, на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и др.;
- Предложение към народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществената сфера;
- Таван на възнагражденията в бюджетния сектор. Никой няма да получава основна заплата, която е по-висока от тази на президента на Република България.
Отделно, социалният министър Наталия Ефремова посочи, че се работи по изготвянето на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), която понастоящем е 50% от средната за страната. Според Ефремова сега се търси вариант МРЗ да се договаря със синдикати и работодатели по браншове, а не да се определя от държавата едностранно.
