Конкурентоспособността изисква истинско сближаване, а не разделение на две скорости

Новите европейски приоритети – отбрана, иновации, изкуствен интелект и енергийна сигурност – не трябва бъдат реализирани за сметка на кохезионната политика. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на шестото издание на международния форум Green Transition. Според държавния глава, европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез чертаене на нови разделителни линии, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери и участие на всички държави членки в новата икономика.

В изказването си Йотова изтъкна, че живеем в динамично променящ се свят, който изпреварва промяната на европейските политики. Тя подчерта, че сигурността се е завърнала в центъра на европейския дневен ред, а глобалните вериги на доставки се пренареждат.

В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, заяви президентът пред представителите на ЕК, бизнеса и академичните среди.

Фонд за конкурентоспособност, но не само за богатите

Държавният глава постави сериозен акцент върху предстоящия дебат за Многогодишната финансова рамка на ЕС (2028 – 2034 г.). По думите ѝ, този разговор ще предреши дали ЕС ще остане съюз на солидарността, или ще се превърне в „Европа на различни скорости“, където по-силните държави получават бърз достъп до капитал и технологии, а останалите са принудени постоянно да догонват.

Изглежда като удобен механизъм за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза“, предупреди Йотова.

Тя отбеляза, че Европа действително има нужда от нов Европейски фонд за конкурентоспособност, но той не бива да финансира „нова концентрация“, от която да печелят само държавите с най-силен административен и корпоративен капацитет. За да се избегне това, държавният глава настоя за ясни регионални гаранции и създаване на консорциуми, в които задължително да участва поне една по-малка или догонваща икономика.

Коридорът Юг – Север

Особен интерес в изказването предизвика визията за физическото измерение на кохезията и ролята на Балканите.

Конкурентоспособността има физическа инфраструктура. Тя не е само регламент, бюджет или лозунг, а и електропровод, железопътна линия, пристанище, център за данни, лаборатория. Европа трябва да се върне към тази конкретика“, изтъкна президентът.

В този контекст Йотова очерта огромния потенциал на България да се превърне в логистичен и транспортен център чрез оформящата се вертикална ос Юг – Север, която тръгва от гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна.

Според държавния глава, тази ос е от ключово значение за търговията и възстановяването на Украйна и трябва да бъде призната за стратегически европейски коридор. Йотова бе категорична, че проектът трябва да бъде финансиран като общоевропейски, а не като прост сбор от национални участъци.

Ако Европейският съюз иска реална диверсификация на веригите на доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна периферия. Те трябва да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика“, подчерта тя.

Като друг успешен пример за стратегическа автономия в действие, Йотова посочи Вертикалния газов коридор, който обединява гръцките терминали, българската инфраструктура и румънските връзки.

България може да бъде гласът на политиката на сближаване в новата конкурентоспособност, стана ясно още от думите на Йотова. Изборът страната ни да приюти една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект доказва, че регионалното развитие и високите технологии не си противоречат.

В края на речта си президентът се позова на знаковите доклади на Марио Драги и Енрико Лета, като настоя техните диагнози за Европа да се превърнат в конкретен календар за действие.

Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, заяви Илияна Йотова и предложи ЕС да приеме Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 г.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.