ЕС иска България този път да направи „надеждна фискална консолидация“
Дерогацията за военните разходи ще спомогне да се „закърпи“ положението за 2025 г., но не и за 2026 г., когато дефицитът отново ще е извън допустимия лимит
България наруши правилата за бюджетен дефицит през 2025 г., а заради лавинообразния ръст на разходите бюджетите за 2026 и 2027 г. са се насочили към още по-лош резултат. Поради това от страната ни се очаква да представи стратегия за надеждна фискална консолидация с убедителни мерки в нея.
Това казаха за Economic.bg европейски източници, запознати с въпроса за фискалното състояние на страната.
В последните години в България имаше много мерки, приети ad hoc (бел. ред. – т.е. приети извънредно и ситуативно), но сега искаме да видим достоверна стратегия за надеждна фискална консолидация“, каза един от източниците.
Необходимостта от рязане на разходи възникна, след като на 3 юни Европейската комисия (ЕК) стартира процедура по прекомерен дефицит срещу България. Причината – страната ни завърши 2025 г. с бюджетен дефицит от 3.5% при допустим лимит от 3 на сто, а официалната прогноза на ЕК е за 4.1% през 2026 г. и 4.3%. през 2027 г.
Ако обаче се вземе предвид дерогацията за военни разходи, формалното число за 2025 г. пада на крачка от лимита – до 2.9%, според изчисленията на ЕК.
Истинският проблем, според източниците, е цялостната траектория на публичните разходи, чийто темп на растеж се ускорява и е над допустимите нива.
Според Георги Вулджев, икономист в ЕКИП, само през 2025 г. нетните държавни разходи са се покачили с над 12% при официална препоръка от ЕК за не повече от 6.3% растеж.
Двойно отклонение. Теменужка Петкова е направила ДВОЙНО отклонение при разходите спрямо нивото, което трябва да се поддържа, за да остане дефицитът стабилен, и сега има наглостта да се прави на ударена“, пише той в своя публикация във Facebook.
Според пролетните макроикономически прогнози на ЕК, страната ни ще завърши с дефицит от 4.1% през 2026 г., а дори отново да се възползва от дерогация, цифрата пак ще е „значително над 3%“ – на ниво от 3.5 на сто.
Траекторията на нетните разходи е над (позволените нива) както за 2025 г., така и за 2026 г.“, каза единият източник.
Затова и от ЕС искат да видят, че страната ни ще изготви надежден пакет от мерки, които всъщност да се приложат, за да не се стига до санкции по процедурата за свръхдефицит.
Напомняме, че следващата стъпка, след доклада на ЕК и препоръката за старта на процедурата, е Съветът на Европейския съюз да вземе решение дали наистина е налице проблем, а изгледите към момента са, че това ще се случи.
Впоследствие от ЕК ще излязат с предложения какво може да се подобри, но те няма да са със задължителен характер, а само препоръки. Такива впрочем вече имаше във въпросния доклад на ЕК, с който се даде старт на процедурата. Част от тях включваха:
Иновации и R&D – повече публични и частни инвестиции в наука, по-добра връзка между образованието и бизнеса;
Обществени поръчки – по-прозрачни процедури, по-малко директни възлагания, реални проверки;
Публична администрация – по-добра дигитализация и по-малко бюрокрация;
Енергетика – ускоряване на прехода към ВЕИ, край на субсидиите за изкопаеми горива, модернизация на мрежите;
Данъчна система – въвеждане на необлагаем минимум, ограничаване на сенчестата икономика;
Образование и умения – по-добри базови умения, повече STEM специалисти, повече участие в учене през целия живот;
Здравеопазване – повече ресурси за извънболнична и превантивна помощ;
Публични финанси – повече разходи за растеж вместо за текущо потребление.
Като пример бе дадено и подобряването на събираемостта на данъците, тъй като в момента нивото на събираемост в България е с 10% по-ниско от средното за ЕС.
„Не е споменавано“
Преди дни финансовият министър Гълъб Донев предупреди, че ако още тази година не се предприемат спешни мерки, бюджетният дефицит ще е 7.4% за 2026 г., или това са над 8.5 млрд. евро, от които 2.2 млрд. евро неразплатени разходи, които са намерени „по чекмеджетата“.
Източниците на Economic.bg, запознати с финансовите анализи на Брюксел, твърдят, че това число „не е споменавано“.
Донев обаче е демонстрирал увереност пред Комисията, че ще бъдат предприети мерки в спешен порядък.
Според източниците на Economic.bg, няма данни за „финансовите фокуси“, в които е обвинявана Теменужка Петкова от настоящата власт. Според тях, правилата за отчитане на бюджетния дефицит са „много строги“ и са били затегнати особено след случилото се с Гърция преди години.
Отново 3% дефицит
Иначе към момента от Министерството на финансите не са казвали с конкретика какви ще са параметрите на проектобюджета за 2026 г., но през май министър Гълъб Донев изреди част от мерките, които ще залегнат във финансовия план:
Край на автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, на министри, заместник-министри, началници на кабинети и изборни длъжности, на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и др.;
Предложение към народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществената сфера;
Таван на възнагражденията в бюджетния сектор;
Намаляване с 10% разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 1 септември 2026 г.;
Вдигане на максималния осигурителен доход със 189 евро до 2300 евро, считано от 1 август 2026 г.;
Вдигане на минималните осигурителни прагове с 5% от 1 август, и др.
По време на парламентарния контрол в петък Донев заяви, че МФ ще се стреми да сведе бюджетния дефицит до 3% при изготвянето на Бюджет 2026, но имайки предвид, че до края на годината остават 6 месеца, „чудеса по консолидацията на държавните разходи няма как да се постигнат“.
Симона Гоцова 
