Fitch: Процедурата по свръхдефицит може да не стабилизира дълга на България

Придържането към корективните правила на фискалната рамка на Европейския съюз (ЕС) по процедурата по прекомерен дефицит може да спомогне за подобряването на фискалната позиция на България в средносрочен план, но може да не е достатъчно, за да стабилизира съотношението на дълга към БВП. Това се посочва в публикация на международната рейтингова агенция Fitch, публикувана тази седмица.

Според пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК), цитирана от Fitch, съотношението на публичния дълг към БВП на България ще нарасне с повече от 10 процентни пункта между 2023 и 2027 г., което е сред най-големите прогнозирани увеличения в ЕС.

Устойчиво високите дефицити биха могли да ускорят нарастването на дълговото бреме, което ще направи бъдещите компромиси във фискалната политика по-трудни“, казват от Fitch.

Именно влошаването на публичните финанси през последните години накара през юни ЕК да препоръча откриването на процедура по прекомерен дефицит за България. Агенцията, която оценява страната с рейтинг BBB+ със стабилна перспектива, посочва, че одобреният от новото правителство бюджет за 2026 г. откроява рисковете за икономиката и публичните финанси, произтичащи от фискалното разхлабване през последните години.

Отложени реформи

От агенцията пишат, че забавянето на приемането на бюджета за 2026 г. до периода след изборите е допринесло за влошаване на фискалната позиция на страната ни, а щедрото увеличение на заплатите в публичния сектор и на пенсиите през 2025 г. има силен преносен ефект върху разходите.

Затова и касовият дефицит от 2.5 млрд. евро за първите пет месеца на 2026 г. е почти двойно по-голям от дефицита от 1.3 млрд. евро за същия период на 2025 г.

От Fitch отбелязват още, че макар правителството да има амбициозен план да намали дефицита до 3.8% от БВП през следващата година и до 3% през 2028 г. чрез рязко съкращаване на разходите за персонал и нормализиране на капиталовите разходи, проектобюджетът за 2026 г. отлага някои реформи в разходната част.

Нисък дълг, но нарастващи дисбаланси

В публикацията се посочва, че процикличното фискално разхлабване изостря рисковете, произтичащи от вече видимите макроикономически дисбаланси в местната икономика – особено при домакинствата – изразяващи се в много силен ръст на частното кредитиране и на номиналните заплати, съчетан с широк дефицит по текущата сметка.

За момента съотношението на публичния дълг на България остава сред най-ниските в ЕС и в категорията BBB – 29.9% през миналата година при медиана за категорията от 57.1%. Според агенцията, това отчасти е наследство от благоразумната фискална политика на страната през предходните десетилетия – преди фискалното разхлабване да започне през 2024 г. на фона на нестабилни коалиционни правителства и повтарящи се избори, които затрудниха формирането на политики и навременното провеждане на структурни реформи.

Липсата на гъвкавост в бюджета и натискът за увеличаване на разходите, съчетани с обществената съпротива срещу повишаването на данъците, могат да продължат да ограничават възможностите за провеждане на политика на фискална корекция“, обобщават от организацията.