ЕС пренасочва повече средства към достъпни и устойчиви жилища

От изграждането на енергийно ефективни жилища в Северна Швеция, насочени към студенти, през разширяване на фонда за достъпни наеми в Хърватия до енергийното обновяване на многофамилни сгради в българските въглищни региони – кохезионната политика все по-осезаемо се превръща в инструмент за справяне с различните измерения на жилищния проблем в Европа. 

Именно разширяването на тази роля поставя във фокус Европейската комисия в нов анализ, публикуван на 2 септември 2026 г. След междинния преглед на кохезионната политика държавите и регионите са пренасочили около 3.3 млрд. евро от европейския бюджет към новите приоритети за достъпни и устойчиви жилища. Така общият планиран ресурс от ЕС за жилищни инвестиции по политиката на сближаване достига приблизително 10.5 млрд. евро, или 13.8 млрд. евро заедно с националното съфинансиране.

Това не са нови пари, отпуснати през септември. Междинният преглед позволи средства от вече действащите програми за периода 2021–2027 г. да бъдат насочени към приоритети, чието значение междувременно е нараснало. Препрограмирането приключи през пролетта на 2026 г., а актуализираната през август база Cohesion Open Data вече показва резултата от направените промени. 

Целта не е гражданите да получават европейски средства за покупка на собствен апартамент, а чрез публични инвестиции да се увеличава достъпът до качествени жилища, да се намаляват енергийните разходи и да се подобрява средата за живот в регионите.

Не само саниране

Европейските фондове и досега финансираха жилищни инвестиции, но първоначалният им обхват беше значително по-тесен. От около 7.5 млрд. евро, заложени в началото на програмния период, 86% са били насочени към енергийна ефективност. Очакванията са чрез тези инвестиции да бъде подобрена енергийната ефективност на повече от 725 хил. жилища, а ново или модернизирано социално жилищно настаняване да осигури капацитет за почти 59 хил. души, посочва ЕК.

След междинния преглед картината се променя. В европейските правила са въведени три нови специфични цели за достъпни и устойчиви жилища, а възможностите са разширени и във Фонда за справедлив преход. Така към досегашната подкрепа за енергийна ефективност и социално настаняване се добавя по-широк инструментариум за справяне с жилищния недостиг.

Как изглежда това на практика? Средствата могат да продължат да финансират енергийно обновяване на съществуващи жилища, но вече могат да подкрепят и изграждане или обновяване на достъпни и социални жилища, както и ново енергийно ефективно жилищно строителство. При проекти по новите приоритети могат да се включват и пряко свързани с жилищата разходи – например достъп до технически мрежи и местни пътища, необходимото паркиране, зелени площи, детски площадки и общи пространства.

Енергийната ефективност също остава водеща – според актуализираните данни на Cohesion Open Data обновяването на жилища и новото енергийно ефективно строителство формират преобладаващата част от планираната европейска подкрепа за жилищния сектор.

Защо жилищата се превърнаха в кохезионен проблем?

Причината е, че достъпът до дом все повече се превръща не само в социален, но и в регионален и икономически въпрос. През първото тримесечие на 2026 г. цените на жилищата в ЕС са били с 5.1% по-високи спрямо година по-рано, а наемите са нараснали с 3%, показват данните на Eurostat.

Публикуваният на 2 септември анализ на ЕК добавя и друга страна на проблема. През 2024 г. европейските домакинства са отделяли средно 19% от разполагаемия си доход за жилищни разходи, около 17% от населението на ЕС е живяло в пренаселено жилище, а приблизително 9% не са можели да поддържат дома си достатъчно топъл.

Но жилищният проблем изглежда различно в отделните региони. В големите градове може да има остър недостиг на жилища и бързо растящи наеми, докато в туристическите райони натискът идва и от краткосрочното отдаване. В други части на Европа предизвикателството е остарелият жилищен фонд, който се нуждае от сериозно обновяване, за да бъде по-евтин за отопление и охлаждане и по-устойчив на все по-честите горещи вълни и климатични рискове.

Именно затова ЕК свързва жилищната политика и с основната логика на политиката на сближаване – възможността хората да останат да живеят там, където са избрали. Достъпното и качествено жилище, наред с работните места, инфраструктурата и обществените услуги, е сред условията един регион да може да задържа населението си.

България е сред страните с най-бързо поскъпващи жилища

България влиза в тази европейска картина с едни от най-високите темпове на поскъпване на имотите. През първото тримесечие на 2026 г. цените на жилищата у нас са се увеличили с 14.8% спрямо същия период година по-рано – вторият най-голям годишен ръст в ЕС след Португалия (+17.8%). Спрямо последните три месеца на 2025 г. България е на първо място в Съюза с увеличение от 6.2%, показват данните на Eurostat от 2 юли.

Състоянието и разходите за поддържане на съществуващите жилища са другата страна на проблема. През 2024 г. 19% от населението на България не е можело да поддържа дома си достатъчно топъл, при 9.2% средно за ЕС. България и Гърция са с най-висок дял по този показател сред държавите членки, сочи Eurostat.

По Приоритет 4 „Справедлив преход“ на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г., са одобрени 129 проекта за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях 26 проекта са в област Кюстендил, 38 – в Перник, а останалите 65 обхващат област Стара Загора и десетте общини, свързани с Маришкия басейн. Одобрената безвъзмездна помощ за 129-те проекта е общо около 192.5 млн. лв. 

След междинния преглед възможностите вече са по-широки. За България това отваря допълнителна възможност при бъдещо програмиране или пренасочване на средства. Европейската комисия изрично посочва, че държавите и регионите могат да продължат да насочват ресурс към новите жилищни приоритети до края на настоящия програмен период според конкретните си потребности.

Жилища за студенти в Швеция, достъпни наеми в Хърватия

Различните подходи в останалата част от Европа показват колко широко може да се използва жилищната подкрепа.

В Северна Швеция проектът SHERIS предвижда изграждането на седем комплекса с около 750 енергийно ефективни социални жилища в Шелефтео. Градът преминава през икономическа трансформация, свързана с развитието на нови зелени индустрии, а жилищата са част от опита му да привлече необходимите хора и умения. Около половината от достъпните жилища са насочени към студенти от разрастващия се университетски кампус, а около 20% ще бъдат предоставяни чрез социални договори за наем на хора с ниски доходи или специални нужди и на бежанци. Общата инвестиция е 142 млн. евро, като европейският принос е 11 млн. евро по Механизма за кредитиране в публичния сектор (PSLF).

Хърватия избира друг модел. След междинния преглед страната насочва 15 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие към увеличаване на фонда от достъпни жилища под наем в градовете. Мярката е насочена към групи, които имат доходи, но въпреки това не могат да си позволят жилище, а европейският ресурс ще бъде комбиниран с рисково споделени заеми през хърватската банка за развитие HBOR.

В Литва пък кохезионните средства показват по-познатия за България модел – енергийно обновяване на многофамилни сгради. Чрез комбинация от нисколихвени заеми и грантове инвестициите са подобрили жилищните условия на повече от 83 хил. домакинства и са намалили емисиите с около 180 хил. тона въглеродни емисии еквивалент годишно. Общата инвестиция достига 1.2 млрд. евро, от които 314 млн. евро са принос от Европейския фонд за регионално развитие.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.