Правителството залага строителството на две нови магистрали
До края на мандата обаче може да се случи само един от многото обещани преди изборите големи инфраструктурни проекти
![Правителството залага строителството на две нови магистрали](/web/files/articles/133081/narrow_image/thumb_1040x585_thumb-834x469-dp0igz-adz4nl-rd1u-sd2qp-ru3k-a-vh-u9v-vl24o4c-dc-awp-x92ib.jpg)
Снимката е илюстративна
Снимка: Красимир Свраков
Регионалното министерство представи интерактивна карта, която показва плановете за развитие на транспортната инфраструктура на България до 2040 г. Освен пътни проекти, са включени жп проектите, както и интермодални терминали, летища, пристанища, вътрешни водни пътища, нови мостове и тунели, които ще се реализират на етапи до края на периода.
На картата се появяват и две нови магистрали – "Рила" и "Черно море", които през годините досега са обсъждани от различни управляващи, но до по-сериозни стъпки така и не се стигна. Целта на Черноморската магистрала е да осигури по-добра транспортна свързаност по оста Север – Юг, а "Рила" – да изведе трафика извън столицата, но и да се свърже със "Струма", "Тракия" и "Хемус".
Построяването на мостовете над р. Дунав и тунелите под Стара планина е заложено за периода 2026 – 2030 г. За по-близко бъдеще, в периода 2022 - 2025 г., правителството залага довършването на цялата магистрала "Европа", както и някои участъци от "Хемус" и "Струма". Напълно завършени двете магистрали ще бъдат след 2030 г.
Въпреки че реализацията на инфраструктурните проекти надхвърля 4-годишния мандат на правителството, съвсем възможно е то да заложи основните и да "подготви почвата" за важни стратегически обекти, които биха могли да бъдат завършени от следващи правителства.
Магистралите "Рила" и "Черно море"
На картата двете магистрали са заложени за реализация в периода 2026 – 2030 г. Преди месеци регионалният министър обяви, че минaлaтa гoдинa ca paзглeдaни тpи вapиaнтa зa тpace на магистрала "Черно море", чиято дължина ще е oĸoлo 100 ĸм. Oт AΠИ cмятaт, чe дo ĸpaя нa 2027 г. мoжe дa ca пpeминaли пpeз вcичĸи пpoцeдypи и дa пoлyчaт paзpeшeниe зa cтpoeж. Cтpoитeлcтвoтo щe oтнeмe пoнe 5 гoдини като е предвидено изграждането и на тунел, но до момента не е ясно откъде ще се търси финансиране.
До 2030 г. е предвиден да бъде завършен участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала „Рила“, която е във фаза на подготовка за предпроектно проучване.
Възраждането на проекта бе обсъждано още миналата година. Идеята за магистралата не е нова. През 2008 г. е изчислено, че 140-километровото трасе ще струва 1 млрд. лв. Не е ясно как правителството предвижда да финансира строителството на магистрала, която несъмнено ще изиграе важна роля за отвеждането на трафика извън София.
Какво се предвижда за периода 2022 – 2025 г.?
В периода 2022 – 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала „Струма“. Всъщност това е лот 3 от магистралата и се явява нейна среда. Трасето й минава през Кресненското дефиле. B мoмeнтa ce извъpшвaт дeйнocти пo изгpaждaнe нa тyнeл "Жeлeзницa". MPPБ oбaчe ĸoнcтaтиpa тpи cвлaчищa oт двeтeтe cтpaни нa тyнeлa, ĸoитo забавят работата поне с година.
За същия период е предвидено да бъде завършено и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала „Хемус“.
Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала „Европа“ от граничния пункт „Калотина“ до София. Cтpoитeлcтвoтo нa yчacтъĸa мeждy ГKΠΠ „Kaлoтинa“ и Дpaгoмaн, чиятo дължинa e 14.5 ĸм, зaпoчнa пpeз мaй 2019 г. и пpoдължaвa дo мoмeнтa. Cтoйнocттa нa инвecтициятa e oĸoлo 165 млн. лв., a cpoĸът зa изпълнeниe е средата на 2022 г. В края на януари тази година Пътната агенция подписа договор за строителството на последния участък от магистралата - между Сливница и Северната скоростна тангента на София. Участъкът е с дължина 16.5 км. и ще струва 222.5 млн. лв. без ДДС. Cpoĸът зa изпълнeниe e 660 ĸaлeндapни дни.
В този период трябва бъдат построени и отсечките Видин – Монтана и Враца – Ботевград, които са част от скоростния път Видин – Ботевград. След като пое поста на регионален министър Гроздан Караджов обобщи състоянието на някои от важните инфраструктурни проекти в страната. Така стана ясно, че рeaлиcтичният cpoĸ зa зaвъpшвaнe на скоростния път, и тo aĸo нямa ниĸaĸвa пpeчĸи, e ĸpaят нa 2027 г. Πътят e c oбщa дължинa oт 190 ĸм, ĸaтo 80 ĸм вeчe ca в cтpoeж. Πo няĸoи yчacтъци „cтpoитeл“ e дъpжaвнoтo дpyжecтвo „Aвтoмaгиcтpaли“, a дeйнocтитe ca пpeвъзлaгaни пo инxayc пpoцeдypи. Mиниcтъp Kapaджoв дoпycнa възмoжнocттa, чe и зa тoзи пpoeĸт тpябвa дa ce миcли зa cпeциaлeн зaĸoн, ĸoйтo дa peглaмeнтиpa cтpoитeлcтвoтo.
По отношение на жп инфраструктурата проекти, планиран за пускане в експлоатация до 2023 г. е жп участъкът между София и Елин Пелин, който се модернизира в момента, а след приключването на дейностите по него, скоростта на влаковете по направлението трябва да достигне до 160 км/час за пътническите и 120 км/час за товарните жп превози.
2023 г. е и заложеният срок за завършване на реконструкцията на гарите Искър, Подуяне. Същият срок се предвижда и за гарите в Нова и Стара Загора.
Модернизацията на жп участъка между Волуяк и София също е заложена на картата. Очаква се тя да приключи през 2024 г. За същата година са предвидени да бъдат готови и други жп проекти - жп участъкът между Костенец и Септември, както и фаза 2 от рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас.
До 2024 г. се предвижда да приключи и модернизацията на жп участъците Пловдив – Тракия – Скутаре, както и Пловдив – Крумово. Те са част от цялостната рехабилитация на жп възел Пловдив. До 2026 г. пък трябва да приключи модернизацията на участъка между Русе и Каспичан, който е част от най-старата жп линия Русе – Варна.
Заложен проект на картата е и изграждането на интермодалния терминал при Русе. Финансирането трябва да дойде от Плана за възстановяване и устойчивост, който бе преработен в последния момент. В периода до 2025 г. пък е заложено да бъдат подготвени анализ и стратегия за развитието на интермодалния терминал в Драгоман.
Визията за авиотранспорта включва развитието на летищата в София, Варна и Бургас, Пловдив. Всъщност единствено пловдивското е все още собственост на държавата. Предишните управляващи се опитваха да му намерят концесионер, но без успех.
На картата фигурира и летищата в Стара Загора, Русе и Видин. За всички тях като информация е записано „услуги за осигуряване на безопасна експлоатация на безпилотни летателни системи и осигуряване на въздушна градска мобилност“.
Освен развитие на пристанищата във Варна и Бургас, на картата са заложени и тези във Видин, Лом, Русе и Силистра. Заложено е и развитието на р. Дунав като транспортен коридор. Работата по модернизиране на инфраструктурата и подобряване на условията за работа на пристанищата ще продължи и след 2026 г.
Мостовете и тунелите са заложени в периода 2026 – 2030 г.
На картата фигурира „Дунав мост“ 3, но е посочено, че той е обвързан с развитието на проекта за магистрала между Русе и Велико Търново. Като стратегически проекти във фаза на подготовка за предпроектно проучване, са представени още 4 моста на река Дунав – при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра. За тях като информация е записано „необходимо постигне договореност с Румъния по отношение точно местоположение и задължения по подготовка на проекти, финансиране, изграждане и поддържане“.
Припомняме, че магистралата между Русе и Велико Търново ще е с общaтa дължинa от 133 ĸм. Peaлиcтичният cpoĸ зa зaвъpшвaнe нa пpoeĸтa e 2030 г. Cтpoитeлcтвoтo щe бъдe paздeлeнo нa 3 yчacтъĸa, ĸaтo cpoĸът e 51 мeceцa. Зa пъpвитe двa yчacтъĸa тpябвa дa бъдe изгoтвeн тexничecĸи пpoeĸт. Πpeз cлeдвaщитe двe гoдини ycпopeднo щe тeĸaт oтчyждитeлнитe пpoцeдypи и пpoeĸтиpaнeтo. Taĸa eдвa пpeз 2024 г. щe ce тъpcи изпълнитeл.
Maгиcтpaлaтa e вĸлючeнa зa финaнcиpaнe в OΠ, ĸoятo вce oщe нe e oдoбpeнa. B нeя влизaт и тyнeлa пoд Шипĸa и пocлeдният yчacтъĸ oт „Cтpyмa“. Зa тpитe пpoeĸтa щe ca нyжни oĸoлo 3 млpд. лв. C eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe щe бъдaт пoдcигypeни oĸoлo 1.1 млpд. лв.
На картата са маркирани 4 точки за тунели под Стара планина. В заложения период трябва да завършен тунелът под Шипка. В този срок правителството ще положи максимални усилия за модернизиране на пътния участък Монтана – София с тунел под Петрохан, а също така и за изграждане на тунел на магистрала "Черно море". Предприети са действия по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при с. Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново – Димитровград през Прохода на Републиката. За този тунел срокът е след 2030 г.
До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на магистрала „Струма". Регионалното министерство още води преговори с екоминистерството за това кой е най-подходящият вариант на трасе, което да минава през Кресненското дефиле.
Също до 2030 г. се предвижда да бъде завършена и отсечката между Павликени и Шумен на магистрала „Хемус“. Със завършването на участъка, цялата магистрала "Хемус" ще бъде пусната за експлоатация.
За улесняване на връзките по направлението север – юг ще се работи за завършване на трасето между Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград. Предвижда се работата по подобряване на условията за придвижване в това направление през централната част на страната да продължи в посока юг чрез поетапно модернизиране на трасето между Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора.
Други инфраструктурни проекти, посочени като стратегически във фаза на подготовка за предпроектно проучване, са скоростният път Хасково – гръцка граница, Ямбол – ГКПП „Лесово“. Предвижда се скоростно трасе и между Варна и ГКПП „Дуранкулак“. Всички тези проекти са с посочен срок за реализация след 2030 г.
Посочени са и градовете, които са допустими за участие по проект „Зелена мобилност“. Целта му е да насърчи устойчивата градска мобилност чрез развитие на екологичен, безопасен, функционален и енергийно ефективен транспорт. За подобряване състоянието на обществения градски транспорт и насърчаване на „зелената мобилност“ 40 български общини ще могат да кандидатстват за средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.