Василев представи почти нов План за възстановяване

Големи промени в сектор „Транспорт“ и „Енергетика“ са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост на кабинета, сформиран около „Продължаваме промяната“. Новостите бяха обсъдени на публично заседание, водено от вицепремиера по европейските въпроси и финансов министър Асен Василев. Той посочи, че промените спрямо варианта на служебния вицепремиер Атанас Пеканов вече са подадени като предложения към Европейската комисия.

Получили сме неформална обратна връзка и изчакваме финалната обратна връзка. Идеята е като получим цялата обратна връзка, да седнем и да преценим това ли са проектите, които България иска да включи в своя ПВУ“, коментира Асен Василев.

Прави впечатление, че значително са увеличени средствата в областта на енергетиката, а за сметка на това са намалени парите в социалната сфера. По време на дискусията във финансовото министерство Василев на няколко пъти подчерта, че в новата версия на Плана са застъпени само проекти, които със сигурност могат да бъдат завършени до юни 2026 г., тъй като в противен случай ще трябва да се връщат средства.

Нинова работи за себе си?

Поправките в Плана са били обсъдени снощи на коалиционен съвет. Вероятно там е решено, че министърът на икономиката и индустрията ще проведе отделно обсъждане на някои част на Плана. От Министерството на финансите излязоха с позиция, че на коалиционния съвет Василев е предложил да се проведат отделни срещи в отговорните министерства, „за да се прецизират част от дейностите по проектите, включени в Плана“.

Но освен Василев, който не е събрал много представители на бизнеса и синдикатите, единствено Корнелия Нинова проведе свое обсъждане и то само с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). по време на срещата тя е обещала щедра икономическа подкрепа за бизнеса и повече грантове, за сметка на заемите.

Нашата обща позиция е да настояваме да се увеличат в процент и като средства парите, които да се отпускат на българската икономика и индустрия като пряка помощ и да се намалят тези, които са предвидени като финансови инструменти“, посочи лидерът на БСП.

Целта е предприятията да инвестират средствата в модернизация, която да подпомогне възстановяване им след пандемията. От АИКБ посочиха, че вече трета година не са получавали пряко подкрепа за иновации и инвестиции.

„Предприятията не могат да поемат повече кредити, тъй като са свръхзадлъжнели, а в същото време заради кризите ограничават обема си на работа и нямат растеж“, каза Нинова.

От друга страна, българските компании в резултат на насложилите се кризи – коронавирус, в енергетиката, тяхната ликвидност и кредитоспособност е допълнително влошена“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Нинова посочи, че договорките, постигнати днес, ще бъдат обсъдени и с коалиционните партньори. По време на дискусията в МФ Асен Василев не коментира икономическите мерки, но от думите на Нинова става ясно, че той не знае за обещанията ѝ.

Орязани пари за софийското метро

Колегите в транспорта по-активно преработиха частта в транспорта“, откри срещата Василев.

Сега се залагат доста повече за закупуване на електрически влакове. Създадени са два нови проекта за целта, като единият е насочен за крайградските райони, а друг – за дълги направления. Идеята е да се закупят 42 електрически влака с максимална скорост от 160 км/ч за крайградските райони. От тях 7 ще бъдат двуетажни, а останалите 35 – едноетажни. Те ще бъдат предназначени за районите около големите градове, като София и Пловдив. Двуетажните мотриси ще се използват по най-натоварените направления, като София – Перник и София – Своге.

Изчислили сме, че на 1 седалка най-евтино би било да бъде двуетажен влак, тъй като капацитетът трябва да бъде голям“, коментираха съветниците на транспортното министерство по адрес на въпросните направления.

За основните направления в страната се предвижда да се закупят 20 електрически push-pull влака с максимална скорост от около 200 км/ч. Те са предназначени за дълги направления, като София – Бургас, София – Варна и други 12 направления.

И по двата проекта държавата ще има ангажимент да осигурява поддръжка в следващите 15 години.  

Сред основните промени е и орязването с около две трети на европарите за метрото в столицата. Предвижда се с Плана да бъде финансиран само единия проект – за разширяване на градската железница, който е в по-напреднала готовност. Става дума за отсечката с 3 нови метростанции от „Хаджи Димитър“ до „Левски Г“, чието строителство вероятно ще започне напролет. В Плана са предвидени 217.5 млн. лв. за въпросната отсечка, както бе и в предишния вариант на документа. Разширяването на метрото до ж.к. „Слатина“ обаче няма да бъде финансирано по Плана, като финансовият министър даде заявка, че парите ще дойдат от държавния бюджет.

Имахме среща със Столична община. Те имат нужда от по 30 млн. лв. годишно в рамките на 4 години, така че ще осигурим тези средства от републиканския бюджет“, заяви Василев.

Новата власт планира и изграждането на интермодален терминал в Русе. Припомняме, че в Плана, изготвен от ГЕРБ и Томислав Дончев, бе предвидено такъв да има в Горна Оряховица, а впоследствие Пеканов изцяло премахна проекта с аргумента, че има нужда от анализ къде е най-правилното място за създаването на такъв.

Геотермалните амбиции

В представените днес промени в Плана за възстановяване очаквано отпада финансирането на парогазови мощности в Маришкия басейн, за да не зависи българската енергетика от чужди източници. Освен това изчезва и проектът за създаване на инфраструктура за пренос на водород и природен газ. Василев обясни още, че проекти, свързани с ядрена енергия, е изключено да намерят място в Плана. Няма да има и такива, свързани с хидроенергия, тъй като министерството на околната среда и водите не е издало нужните мерки по Натура 2000.

За сметка на това Василев препотвърди амбициите си за създаване на енергия от геотермални източници.

Това е първата стъпка от много по-дългосрочна стратегия“, коментира енергийният министър Александър Николов.

Предвижда се да бъдат направени сондажи на шест обекта – в Сапарева баня, долината на р. Струма и р. Ерма, в близост до Ловеч, до Варна и до Велинград. На тези места са правени сондажи и през 80-те години, но доста плитки – между 800 и 1000 м, но със съвременни технологии сега има възможност за по-дълбоки сондажи – между 2000 и 3000 м.

Идеята е да се създадат две централи – топлинна и електрическа, като по всяка вероятност изпълнител ще е турска компания. С няколко компании от югоизточната ни съседка правителството вече е провело разговори. Според разчетите на Василев и Николов цените на тази електроенергия би била „много по-атрактивна“.

Срещнахме се и с компания от Чехия. Единственото нещо, което те казаха е, че тъй като са два успоредни проекта, те не могат да се ангажират със срока, което за нас е критично, т.е. вероятно ще се ориентираме към компания от Турция“, посочи Николов.

Другият голям нов проект в сектора на енергетиката в Плана е изграждането батерийни масиви за съхранение на енергия. По думите на Василев този проект ще се равнява на още едно хранилище като това в Чирен. Министърът на енергетиката описа това като „най-агресивния фиш“, а с него цената на електроенергия в България ще бъде най-ниска в целия Европейски съюз.

В Стара Загора пък се предвижда да бъде изграден завод за батерии, като в момента има интерес от поне 5 – 6 компании от Азия, Европа и други, като инвеститорът ще бъде избран на търгов принцип.

Колкото до въглищните централи, Василев обяви, че правителството е отхвърлило изискването за конкретна дата като ангажимент за затваряне на мощностите. Според него „има чуваемост“ от страна на ЕС. Въпреки това мощностите, които не отговарят на екологичните стандарти, все пак трябва да бъдат затворени и заместени с други, иначе „няма да получим и една стотинка от Плана“.

Хамбари за медицинските хеликоптери

В сектора на здравеопазването промените са по-малко, като се предвижда с финансирането от Плана да бъдат изградени и хамбарите за помещаването на медицинските хеликоптери. Предвижда се в 3 от оперативните бази хангарите да имат капацитет за 2 хеликоптера. Общо машините, които ще бъдат закупени, са шест – пет по ПВУ и едва по оперативните програми.