Телемедицината в България: Какво трябва да знаем за новите правила

От 5 май 2026 г. в страната ни официално действат първите правила за медицинска помощ от разстояние. Министерство на здравеопазването съобщи, че новата наредба е обнародвана в Държавен вестник и не само дигитализира сектора, но и поставя ясни изисквания за безопасност, като гарантира, че всеки виртуален преглед ще бъде документиран в електронното досие на пациента.

Какво представлява помощта от разстояние?

Медицинската помощ от разстояние включва широк спектър от дейности – от профилактика и диагностика до лечение и рехабилитация, като всичко това се случва без присъствен контакт между специалист и пациент.

Самите услуги могат да бъдат синхронни, когато комуникацията е в реално време, или асинхронни, при които се извършва обмен на данни и изследвания за последваща оценка. Наредбата позволява и консултации между самите медицински специалисти, когато е необходимо експертно мнение за конкретен случай.

Кога и как се взема решение за дистанционен преглед?

Решението дали един преглед може да се извърши от разстояние зависи изцяло от клиничната преценка на лекаря за всеки конкретен случай. Специалистът е длъжен да прецени състоянието на пациента, възможностите на техниката и дали е необходим физически допир за правилна диагноза.

Медицинската помощ от разстояние може да бъде инициирана както от пациента или неговия законен представител, така и от самия лекар или лечебно заведение.

Как се заявява услугата и какви са задълженията на пациента?

За да ползва услугата, пациентът трябва да попълни електронна форма през платформа или цифров канал, определен от лечебното заведение. В нея се посочват лични данни, описание на проблема и се прикачват налични медицински документи.

От своя страна, пациентът е длъжен да съдейства, като предостави точна анамнеза и сведения за приемани лекарства или придружаващи заболявания. Преди самия преглед задължително се изразява информирано съгласие за извършване на дистанционна консултация.

Документиране и проследимост на лечението

Всяка дистанционна услуга трябва да бъде официално вписана в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Лекарите създават електронен здравен запис, който става част от цифровото досие на пациента. При планови прегледи това трябва да се случи до 16:00 часа на следващия работен ден, докато при спешни ситуации срокът е значително по-кратък – до 30 минути след консултацията. Така се гарантира пълна проследимост и прозрачност на проведеното лечение.

Къде са границите и какво е забранено?

Телемедицината не е универсално решение и има ясни забрани. Тя не се прилага, ако има риск за живота на пациента или ако естеството на прегледа изисква задължителен физически контакт. Изрично е забранено от разстояние да се води раждане или да се установява смърт. В сферата на денталната медицина дистанционните услуги са ограничени само до консултации между лекари и интерпретация на рентгенови снимки или други изследвания.

Сигурност на данните и технически изисквания

Всички платформи и устройства, използвани за телемедицина, трябва да отговарят на строги изисквания за киберсигурност и да имат валидна CE маркировка.

Аудио или видео записи на прегледа могат да се правят, само ако пациентът е дал предварително писмено съгласие за това.

Ако възникне технически проблем или лекарят прецени, че не може да гарантира безопасността на пациента чрез екрана, той е длъжен незабавно да го насочи към стандартен присъствен преглед.

Контролът по изпълнението на тези правила е поверен на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.