Продължаващата криза в Близкия изток ще повлияе на икономическия растеж на България през текущата година, като той ще се окаже по-нисък от първоначално очакваното. Това стана ясно по време на уебинар на компанията за кредитно застраховане „Кофас“ във вторник.
На него икономистът за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Матеуш Дадей коментира, че няма да има страна, която да остане незасегната от шоковете в предлагането (бел. ред. – заради блокирането на Ормузкия проток).
Затова и от компанията ревизираха оценките си за икономическия растеж на страните в ЦИЕ, включително този на България – сегашната прогноза е за ръст на БВП от 2.4% през 2026 г., докато предишната, от януари, бе за 2.6% ръст.
Напомняме, че само преди дни Българска народна банка (БНБ) също ревизира низходящо своите прогнози за ръста на българския БВП през тази година – от 3.1 до 3%.
Изглежда, че фирмите просто свикнаха да работят в среда на политическа несигурност и това оказва все по-малко влияние върху тях“, посочи той.
Експертът обаче подчерта, че производителността на труда в страната продължава да е една от най-ниските за региона. Като друг недостатък той изтъкна и слабата институционална среда, която ще бъде принудена да се подобри с въвеждането на еврото.
Ръстът на заплатите стана по-умерен, което облекчи оперативните разходи на фирмите. Оптимист съм за еврото и отсега нататък то ще носи само ползи за България“, смята икономистът.
По думите му, новата валута не е довела до систематично покачване на цените, а по-скоро е имало „спорадични случаи на ценова манипулация“.
Рисковете остават
По време на уебинара от „Кофас“ представиха свое проучване за нивото на несъстоятелност на компаниите от ЦИЕ.
В момента виждаме някакво стабилизиране“, посочи Дадей.
Той обясни, че преди пандемията случаите на фирмена несъстоятелност са били около 30 000 на година (виж графиката), а след 2022 г. – с отпадането на фискалните мерки в подкрепа на бизнеса – техният брой нараства значително, до около 50 000 броя. През последните две години обаче (периодът 2024 – 2025 г.) броят на тези случаи почти се запазва.
Фрагментация обаче има – докато в някои страни има двуцифрен ръст, при други е налице двуцифрен спад при случаите на несъстоятелност. Най-сериозно е положението в Полша, Словения и Сърбия, където увеличението е около и над 10 на сто. България е в другия край – със спад от 6% за 2025 г., следвана от Унгария и Латвия с малко по-високи резултати.
Очакваме несъстоятелността в ЦИЕ да се увеличи тази година“, посочи той.
В картата за рисковете, показваща влиянието на средата в дадена страна върху представянето на бизнеса, България е сред страните с „относително висок“ риск. Румъния е в същата група, докато Гърция е с умерен риск.
Симона Гоцова 
