Новият 2-трилионен бюджет на ЕС има нужда от гъвкавост и опростяване

Новият многогодишен бюджет на Европейския съюз трябва да претърпи промени, основани на няколко принцип – да стане по-гъвкав, по-стратегически и по-опростен. По този начин Блокът ще стане по-конкурентоспособен и ще се справя по-лесно с бъдещите кризи. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията „Europe’s €2 Trillion Question“ на тазгодишния форум Green Transition 6.0.

Нужен е по-гъвкав, по-стратегически и по-опростен бюджет поради все по-сериозните и системни кризи, пред които Европа се изправя“, коментира Илияна Цанова, главен директор по риска в Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия (ЕК).

Вицепремиерът Атанас Пеканов, който също участва в дискусията, определи опростяването на новата бюджетна рамка като „подобрение“ и коментира, че по този начин няма да има „десетки различни фондове, всеки с различно наименование и с различни абревиатури“.

За да бъдат осъществени предвидените промени, в новия бюджет ще залегнат повече средства за непредвидени кризи, ще се постави акцент върху отбраната, конкурентоспособността и иновациите и ще бъдат намалени разходните пера – от седем на четири.

Това са правилните предложения, за да бъде бъдещият бюджет на Европа с по-ясен механизъм за справяне с бъдещи кризи, много от които в момента още не можем дори да идентифицираме“, коментира вицепремиерът.

„Опростяването“ на бюджета на ЕС беше подкрепено и от Теодор Радонов, представител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България, като заяви, че това ще привлече частни инвестиции.

Опростяването е абсолютно задължително условие, защото това е най-бързият начин да извадим максимално добавена стойност, без да увеличаваме разходната част, а даже напротив – намалявайки я“, коментира той.

Откъде ще дойдат парите за новия бюджет на ЕС?

По въпроса как ще бъде финансиран 2-трилионният бюджет на ЕС, Илияна Цанова напомни, че благодарение на резерва, който е бил заложен в настоящия бюджет, са намерени финансови решения на кризисни ситуации, като пандемията, войната в Украйна и енергийната криза.

Постигнахме го именно благодарение на това, че парите бяха набрани от капиталовите пазари и това е една тенденция, която показва своята ефективност и възможност да осигурим този финансов ресурс“, добави още тя.

Атанас Пеканов изтъкна, че това е „най-амбициозният бюджет на ЕС, който е представян до момента“.

„От друга страна трябва да кажа, че той не е чак толкова голям, колкото често се разбира. Когато кажем 2 трилиона, може да звучи стряскащо, но в крайна сметка спрямо размера на европейската икономика той продължава да бъде относително малък. Сега нараства до 1.27% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) от 1.14% при миналия програмен период. Това не е някакво невероятно голямо нарастване, като голяма част, между другото, е за погасяване на стария дълг по Механизма за възстановяване и устойчивост“, обясни вицепремиерът.

Според Цанко Арабаджиев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (БРБ), истинският въпрос не е как да се изхарчат 2 трилиона евро, а „как да бъдат превърнати тези 2 трилиона евро в 10 – 12 трилиона евро“.

Той постави акцент върху предизвикателствата пред Европа – енергийната сигурност, конкурентоспособността, цифровата инфраструктура, като заяви, че „нито един публичен бюджет не е толкова голям, че да успее да финансира тези амбиции“

Арабаджиев подчерта и нуждата от създаване на партньорства и посочи, че „ролята на публичния капитал не е да замества частния, а да го мобилизира“.

Разходите за кохезионна политика

Пеканов определи като важен акцент кохезионната политика на Европейския съюз. Той напомни за идеята на Европейската комисия да намали разходите за проекти по политиката на сближаване, като лично той „не намира за уместно“ подобно предложение.

Всички знаем за метрото на София. Това е ключов проект, който през годините е бил финансиран по една или друга линия от кохезионната политика“, напомни вицепремиерът.

И добави, че „кохезионната политика трябва да остане в сърцето на бъдещия бюджет“ и че „ще се борят тя да не бъде намалена“.

Аделина Дабу, директор „Европейски и международни въпроси“ и част от Конфедерация на работодателите „Конкордия“, също засегна този въпрос.

„Говоря като човек, който идва от Румъния – страна, в която над 2 милиона румънци живеят в чужбина, което е около половината от работната сила в страната. Вместо да разглеждаме кохезията като разход, трябва да я възприемаме като нещо, което ни дава политическо и социално пространство да действаме за конкурентоспособност, от една страна, а от друга – да провеждаме реформи, да насочваме средствата по по-ефективен и продуктивен начин и да инвестираме значително в умения“, коментира Дабу.

Методи Методиев, заместник-министър на финансите, заяви, че „традиционните политики трябва да бъдат съществена част от бюджетната рамка на Европа, защото са показали, че носят икономически растеж“.

С бавни темпове, но все пак се присъединяваме към ядрото на държавите от еврозоната“, каза той.

Пеканов очерта като важен акцент и Фонда за конкурентоспособност.

Тук е много важно да споменем, че този фонд ще помага на цяла Европа да се движи по-бързо напред, но има риск да изяде ресурса именно от кохезионната политика“, добави вицепремиерът.

Аделина Дабу, от своя страна, изрази опасение, че Европейският фонд за конкурентоспособност не е достатъчен. Този фонд към момента получава 25% от общия бюджет.

По темата работи София Грозданова.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.