България остава в Топ 3 по най-бърз икономически растеж в Европа

Икономическият растеж в еврозоната продължава да разочарова. Според втората оценка на Евростат, публикувана в сряда, брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал едва с 0.1% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие и само с 0.8% на годишна база.

Това представлява рязко забавяне спрямо ръста от 1.3% през четвъртото тримесечие на 2025 г. и е почти с цял процентен пункт под нивото, от което Блокът започна годината.

Европейският съюз като цяло се представя малко по-добре – с 0.2% ръст на тримесечна база и 1% на годишна. И двата показателя обаче остават значително под този на Съединените щати, където БВП е нараснал с 2.7% на годишна база за същия период.

Под повърхността на общото забавяне в Блока обаче малка група икономики рязко се откроява над средното равнище. Три държави членки на ЕС с налични данни за първото тримесечие се очертават като безспорните лидери: Кипър, България и Испания.

Всяка от тях отчита растеж, надхвърлящ повече от три пъти темпа на еврозоната. В същото време всяка от тях е изправена пред различен набор от рискове зад силните заглавни показатели.

Кипър оглавява класацията с 3%

Икономиката на островната държава е нараснала с 3% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г. – най-високият показател сред държавите от ЕС с налични данни за периода. Това поставя растежа на Кипър почти четири пъти над средния за еврозоната.

Все пак това е забавяне спрямо отчетените 4.3% през четвъртото тримесечие на 2025 г., когато страната отбеляза най-бързия си годишен растеж за последните три години и втория най-висок в ЕС по това време. Двигателите на растежа остават познати.

В есенната си прогноза за 2025 г. Европейската комисия посочва като основни фактори устойчивото частно потребление, ускорените инвестиции, подкрепени от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, както и рекордния туристически сезон.

Комисията прогнозира растеж на БВП от 2.6% за цялата 2026 г. и 2.4% за 2027 г. – и двата показателя значително над средното за еврозоната.

Променя се обаче външната среда.

Икономистът от Eurobank Research Михаил Василиадис пише в скорошен анализ, че Кипър е навлязъл в годината от позиция на устойчивост, но подновеното външно напрежение при енергийните пазари, свързано с конфликта в Близкия изток, вече поставя на изпитание инфлацията, пазара на труда и фискалната политика.

Картината при инфлацията се е обърнала рязко.

Общата инфлация се е ускорила от 0.9% на годишна база през февруари до 1.5% през март и 3% през април, като средната стойност за периода януари – април е 1.7%. Само цените на енергията са скочили с 8.7% на годишна база през април, обръщайки слабия или отрицателен принос на енергийния компонент, наблюдаван през цялата 2025 г.

Василиадис предупреждава, че ефектът върху домакинствата и бизнеса вероятно ще стане все по-осезаем чрез по-ниски реални разполагаеми доходи и свиване на оперативните маржове.

Туризмът, който формира около 14% от БВП на Кипър, е най-уязвимият сектор.

FocusEconomics съобщава, че туристическите посещения са спаднали с 30% през март след атаките с дронове от страна на Иран срещу британски военни бази на острова, което е довело до първото тримесечно свиване в туризма от първото тримесечие на 2021 г., белязано от пандемията.

Василиадис отбелязва, че броят на безработните в сектора на настаняването е нараснал с 2.6% през първите четири месеца на годината спрямо същия период на 2025 г., докато общата безработица се е увеличила едва с 0.1%.

Светлата точка остават публичните финанси. През първото тримесечие на 2026 г. държавният сектор е отчел излишък от 573.3 млн. евро, равняващ се на 1.5% от БВП, което е в общи линии съпоставимо с излишъка от 600.6 млн. евро за същия период на 2025 г.

Според Василиадис този фискален буфер дава на Никозия възможност да поддържа стимулираща политика, без да компрометира общата устойчивост.

Българската икономика отчита 2.9% растеж

България регистрира годишен растеж от 2.9% през първото тримесечие на 2026 г., без промяна спрямо предходното тримесечие и вторият най-висок показател в ЕС.

Резултатът има особена тежест, тъй като България прие еврото на 1 януари 2026 г., превръщайки се в 21-вия член на еврозоната.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, в реч в София преди въвеждането на еврото, определи този ход като естествен завършек на дълъг процес на икономическа конвергенция.

Тя отбеляза, че 65% от българския износ вече е насочен към други държави от ЕС, а 45% – към икономики от еврозоната, докато автомобилната индустрия на страната доставя около 80% от електронните компоненти, използвани в европейските автомобили. По думите на Лагард, бизнес цикълът на България вече се движи в тясна синхронизация с този на еврозоната.

В есенната си прогноза за 2025 г. Европейската комисия предвижда реален растеж на БВП от 2.7% през 2026 г. и 2.1% през 2027 г., движен от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, инвестициите в отбраната и устойчивото частно потребление.

Но предупрежденията за структурата на растежа се засилват. Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), Кристалина Георгиева, която е българка, използва речта си в София през ноември, за да предупреди, че икономиката „прегрява“ – с ръст на заплатите, изпреварващ много производителността, бързо разширяване на кредитирането и рязко поскъпване на жилищата.

Според МВФ, приемането на еврото може да изведе доходите на глава от населението в България до средните за ЕС в рамките на едно десетилетие, но само ако бъде съчетано с фискални и структурни реформи.

Тази фискална дисциплина обаче вече е поставена под въпрос.

Eurobank Research отбелязва, че бюджетният дефицит за 2025 г. е достигнал 3.5% от БВП, надхвърляйки прага от 3%, който задейства оценка от Европейската комисия за евентуална процедура при прекомерен дефицит.

Първичните държавни разходи в България са нараснали с приблизително 13% – 14 на годишна база – значително над тавана от 6.2%, заложен в Средносрочния фискален план.

Eurobank предупреждава, че значителна част от увеличението изглежда структурна, особено при разходите за персонал, което съществено повишава вероятността България да бъде поставена под процедура при прекомерен дефицит след 2027 г.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е скочил с 55.2% на годишна база само през първото тримесечие на 2026 г., още преди да бъдат отчетени евентуални мерки, свързани с войната в Иран.

Политическата среда също се е променила. „Прогресивна България“, партията, свързвана с бившия президент Румен Радев, за първи път от близо три десетилетия печели абсолютно парламентарно мнозинство, като получава 131 от 240 места.

Новото правителство наследява както фискалното разхлабване, така и инфлационен проблем, който бързо се превръща в най-тежкия в ЕС: общата инфлация се ускорява до 6.2% на годишна база през април спрямо 2.8% през март, като цените на енергията нарастват с 16.1%, а инфлацията в сектора на услугите достига 8.3%.

Испания води сред големите икономики с 2.7%

Сред четирите най-големи икономики в еврозоната Испания отново е категоричният лидер.

Според Националния статистически институт на Испания (INE), БВП е нараснал с 0.6% на тримесечна и 2.7% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г., което представлява леко ускорение спрямо 2.6% през четвъртото тримесечие на 2025 г.

Контрастът с останалите големи икономики от еврозоната е впечатляващ. Германия е нараснала едва с 0.3% на годишна база за същия период, Франция – с 1.1%, а Италия – с 0.7%. Единствено Испания успява да се изравни със Съединените щати по годишен растеж.

Структурата на испанския растеж помага да се обясни тази устойчивост. Вътрешното търсене е допринесло с 3.4 процентни пункта към годишния ръст на БВП, като потреблението на домакинствата е нараснало с 3.2%, а брутото капиталообразуване – с 5.8%. Външното търсене е отнело 0.7 пункта, тъй като вносът е изпреварил износа, но вътрешното търсене е компенсирало този ефект.

BBVA Research в икономическия си обзор за Испания от март 2026 г. оценява, че испанският БВП е нараснал с 2.8% през 2025 г., и прогнозира ръст от 2.4% както през 2026 г., така и през 2027 г.

Банката отдава това на усвояването на средствата по програмата Next Generation EU, устойчивата имиграция, която разширява предлагането на труд, както и нарастващите инвестиции в отбрана и инфраструктура. Безработицата в Испания е спаднала до 10.5% – най-ниското равнище от 2008 г. насам – а износът на услуги продължава да расте значително по-бързо от БВП.

BBVA Research обаче посочва и структурните слабости.

Производителността на труда почти не се е подобрила от 2019 г. насам, предлагането на жилища остава недостатъчно спрямо търсенето, а държавният дълг се доближава до 100% от БВП.

Банката изчислява, че нарастващите геополитически рискове могат да намалят БВП на Испания през 2026 г. с около 0.2 процентни пункта и да добавят 0.3 пункта към средната инфлация, като по-високите цени на петрола и газа са основният канал на въздействие.

Други държави, които заслужават внимание

Други европейски икономики също отчетоха силни резултати през първото тримесечие, макар и да не оглавяват класацията по годишен растеж.

Унгария отчете най-бързия тримесечен растеж сред по-големите икономики – 0.8%, както и 1.7% ръст на годишна база, докато Финландия изненада положително с 0.9% ръст спрямо предходното тримесечие и 1.3% на годишна база.

Някои икономики от Централна и Източна Европа все още не са публикували данните си за първото тримесечие, включително Полша и Хърватия, които отчетоха силен растеж през четвъртото тримесечие.

ING очаква полският БВП да нарасне с 3.6 – 3.8% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г., като прогнозата за цялата година е за ръст с 3.7% – значително над траекторията на еврозоната.

Засега картата на европейския растеж през 2026 г. се пренарежда около южната и източната периферия на континента, а не около традиционното индустриално ядро на блока.