„Нова инфлационна вълна“: Моделът на икономически растеж на България е изчерпан

Три месеца след като България стана пълноправен член на еврозоната, оптимизмът около историческото постижение все по-настойчиво се сблъсква с неудобни реалности: нова инфлационна вълна, изчерпан модел на икономически растеж и натрупани фискални дефицити, изискващи решителна консолидация. Водещи икономисти и експерти коментираха темата по време на тазгодишното издание на The Sound of Money, на което Economic.bg е медиен партньор.

Според Методи Методиев, заместник-министър на финансите, България вече не може да си позволи да продължи да се движи по траекторията на фискална експанзия от последните години. Вместо това трябва се пренасочи към фискална консолидация. Повод за думите му е пролетната прогноза на финансовото ведомство, която понижава очакванията за растеж на българската икономика и едновременно повишава прогнозата за инфлационен натиск. Тази двойна корекция изпраща еднозначен сигнал:

На нас ни трябват все повече фискални буфери, което пък е още един довод за провеждане на по-консервативна фискална политика“, коментира Методи Методиев.

Зам.-министърът напомни, че България вече е достигнала 68% от средните доходи на глава от населението в ЕС – наравно с Гърция – и официално не е най-бедната държава в Съюза. Но именно тук се крие и предизвикателството: еврозоната предоставя стабилизационни механизми и инструментариума на ЕЦБ, но само онези, които провеждат разумна политика, ще могат реално да се възползват от тях, изтъкна Методиев.

За средносрочния хоризонт той очерта четири стратегически оси: рязко повишаване на ефективността на институциите чрез дигитализация; адресиране на демографските проблеми; реформа на образованието; и справяне с цената и сигурността на енергията, описана като база за цялата икономика.

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, разшири картината с две тревожни перспективи: задаваща се инфлационна вълна и структурно изчерпан модел на растеж.

Инфлацията: механизмът на следващия удар

Двете текущи войни – руската агресия срещу Украйна и конфликтът в Близкия изток – вече намират отражение в данните за инфлацията и инфлационните очаквания, видимо и в България. Един от двигателите е пазарът на торове. Пролетните култури са засети с торове, произведени преди ескалацията на кризата, което означава, че ефектът върху цените на храните тепърва предстои, стана ясно от думите на Кристофор Павлов.

Позовавайки се на оценки на Световната търговска организация и Организация по прехрана и земеделие (ФАО), Павлов посочи, че при 60 – 70% увеличение на цените на газа може да последва скок при торовете с около 50%, което от своя страна би повишило цените на широк кръг хранителни продукти с между 5 и 10% на годишна база.

Задава се нова инфлационна вълна, която ще премине през българската икономика през втората половина на тази и през следващата година“, предупреди Павлов.

В отговор на това, според него, е адекватно адресирането на структурните слабости в конкурентната среда – пазарите с висока концентрация и ниска конкуренция, където компании с доминираща позиция са склонни да злоупотребяват с ценова власт.

Растежът: моделът, който остарява

Втората и по-дълбока диагноза на Павлов засяга самия модел, върху който почива растежът на България.

Имаме модел на растеж, който изглежда във все по-голяма степен изчерпан“, коментира той.

И посочва характерните за България ниски данъци и евтин труд като присъщи повече за страна, която току-що е влязла в ЕС.

Ключовият симптом за изчерпания растеж е износът, според икономиста. Обемите растат, но не се наблюдава значително увеличаване на неговата сложност – той продължава да бъде доминиран от суровини и стоки за междинно потребление с ниска степен на преработка. Сравнението с Полша, Чехия и Румъния е красноречиво: тези страни провеждат кохерентна индустриална политика, докато в България тя е некохерентна.

Ако не започнем да преоткриваме себе си и да променим модела си на растеж, темповете на нарастване на доходите ще се забавят и страната ще се изправи пред разочаровано общество“, посочи Кристофор Павлов.

Все пак той успокои, че краткосрочната прогноза е по-спокойна и растежът около 3% ще продължи и тази, и следващата година. Именно това, подчерта Павлов, е прозорецът, в който трябва да се случи трансформацията.

Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, очерта и по-оптимистична нишка: европейската икономика е показала изненадваща устойчивост след поредица от шокове. Частният сектор е демонстрирал изключителна адаптивност: диверсификация, оптимизиране на веригите на доставка, гъвкав отговор на ценови удари. Изходът за Европа е да превърне кризите в реформи, подчерта Лингорски.

Румен Радушев, главен директор „Дигитална трансформация“ в Пощенска банка, постави дискусията в по-дългосрочна рамка.

Ние сме в началото на нова индустриална революция, която ще ни накара да преосмислим всичко, което правим“, каза той, насочвайки вниманието върху изкуствения интелект.

AI е като електричеството – всеобхватен и невидим, но онова, за което ще се използва, зависи изцяло от решенията на отделните организации, добави той.