„Юридически абсурди“ и „грешен експеримент“: Бизнесът и опозицията с остри критики към опита на ПБ за контрол на цените

Промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), внесени от управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) само преди ден, преминаха през извънредна комисия по финанси и бюджет, но на фона на сериозни опасения, изразени от бизнеса, синдикатите и опозицията. Но проектите на управляващите бяха одобрени от почти всички партии въпреки острите критики за административен натиск и нарушаване на пазарните принципи. Дискусиите по текстовете продължиха повече от 3 часа.

Гласуването по двата законопроекта показа идентични резултати. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗК беше приет със 17 гласа „за“, 2 „против“ и 2 „въздържали се“. При същия вот – 17 гласа „за“, 2 „против“ и 2 „въздържали се“ – комисията даде зелена светлина и на промените в ЗЗП. Единствено ПП и ДБ не подкрепиха инициативата на новата власт.

Припомняме, че вчера вносителите Явор Гечев и Константин Проданов обявиха, че инфлацията се обуславя от външни шокове и макроикономически тенденции, но критичният фактор остава спекулата. Накратко, промените предвиждат разширяване на забранените нелоялни практики от 13 на 33, въвеждат понятия като „съвместно господстващо положение“, „прекомерно висока цена“ и „справедлива цена“, както и удвояват санкциите, които може да прилага КЗП. От ПБ подчертаха, че не искат „да извиват ръцете на търговските вериги“, но са категорични, че е дошъл „краят на пировете по време на чума“.

Министерски съвет създава звено за контрол на цените

По време на заседанието министърът на икономиката Александър Пулев обяви, че Министерският съвет създава специализирано междуведомствено звено за контрол на цените. В него ще работят представители на Министерството на финансите, на икономиката и на земеделието и храните.

Така правителството ще работи ефективно рамо до рамо с регулаторите“, поясни Пулев.

И добави, че ще бъде входирано предложение за формален механизъм за обмен на информация. Той бе категоричен, че това е задължителен подход за защита на обществения интерес в синхрон с европейските практики, но не става въпрос за въвеждане на таван и определяне на цени в свободна пазарна икономика. 

Позицията на заинтересованите страни

В залата преобладаваше дух на сериозен скептицизъм, като представителите на бизнеса и синдикатите не спестиха острите си думи към текстовете. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара предупреди, че законопроектът не дава правна сигурност на бизнеса, който иска коректно да изпълнява закона. Той изтъкна, че бизнесът ще калкулира всички рискове, включително административната тежест и високите санкции, което парадоксално ще доведе до „повишение на цените, което се постигна при комбинация на тези фактори през миналата година“, визирайки промените в Закона за еврото.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата постави въпроса за защитата на търговската тайна в новия регистър за проследимост, като попита дали това няма да влезе в колизия с европейските регламенти. Още по-крайна бе Радка Йосифова от правния отдел на КРИБ, която нарече част от предложенията „юридически абсурди, които може да се явят опасни при осъществяване на нормална стопанска дейност“. Тя атакува остро презумпцията за виновност, която заляга в предложенията.

От страна на търговските вериги, Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия, предупреди, че ако регулациите задушат бизнеса, обществото ще трябва да избира какъв пазар иска – „като преди 96-та година или един подреден пазар с инвестиции и работни места“. Той подчерта, че веригите са адаптирали поведението си, но не могат да го правят безкрайно за сметка на инвестициите и заплатите. 

Представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) насочи вниманието на комисията към това, което определи като технически и практически абсурди в предложените текстове. Става въпрос за  чл. 233б, където е заложен праг за докладване на информация от определена стойност на търговски оборот. АИКБ определи това число като странно и настоя то не само да бъде закръглено, но и значително увеличено, за да не се натоварват прекалено дребните търговци с непосилна административна тежест, която няма да донесе реална полза за пазара.

По отношение на размера на имуществените санкции и глобите представителят на АИКБ беше категоричен, че тяхната стойност е второстепенна спрямо тяхната събираемост. Според него, няма значение дали една глоба е малка или голяма, ако тя не се събира ефективно, тъй като огромните санкции, които остават само на хартия, губят своя дисциплиниращ и превантивен ефект върху пазарните играчи.

Синдикалният глас също бе критичен, макар и с по-различен нюанс. Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ иронично отбеляза, че е време да се отправи сигнал, че „селото вече не е без кучета“, но настоя законопроектите да преминат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тодор Капитанов от КНСБ подкрепи това искане, като изрази недоумение защо мерките не са обект на обсъждане в тристранката и апелира за прецизиране на текстовете, за да не се допуска „разширително тълкуване“.

Припомняме, че едно от обещанията на Румен Радев, дадено при изпълнението на мандата за сформиране на правителството, беше да се спре с некачественото законодателство. Тогава той определи като лоши практики вкарването на законопроекти в Народното събрание без обществено обсъждане и без представена оценка на въздействието. Точно така постъпиха представителите на „Прогресивна България“ при представянето на първите си законопроекти и то толкова важни.

Гласът на опозицията

Дебатът сред депутатите бе не по-малко разгорещен. Мартин Димитров от ДБ изрази безпокойство, че термините „прекомерно висока цена“ и „справедлива цена“ са форма на ценови контрол. Той попита директно вносителите кога реално тези мерки ще дадат резултат, тъй като създаването на регистъра ще отнеме месеци.

Асен Василев от ПП добави, че „обръщането на доказателствената част е абсолютно неразумно поведение от гледна точка на държавата към търговците“ (да доказват невинност – бел. ред.) и предупреди, че опитите за определяне на цени на нерегулиран пазар ще доведат до изчезване на стоки.

Владислав Горанов от ГЕРБ заяви, че неговата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект заради високите обществени очаквания, но подчерта, че това се прави с риск от участие в „грешен експеримент“, който променя фундаменталната роля на държавата в икономиката. Той изрази опасение, че много от новите понятия в законопроектите тепърва трябва да се изпълват със съдържание и че реалният ефект от предложенията ще стане ясен едва след месеци, когато бъдат изготвени подзаконовите нормативни актове.

Експертният прочит на КЗК

Председателят на КЗК, Росен Карадимов, представи детайлна позиция, в която защити законопроекта като естествено продължение на досегашната работа на регулатора. Той изтъкна ключовата роля на секторните анализи като инструмент на пазарната икономика.

Ние срещнахме ирония, когато стартирахме с три ключови анализа – на храни, електронна търговия и фармация, но за 6 месеца Комисията излезе с всеобхватно изследване, което в Европа се случва за 3 до 4 години“, посочи той.

Според него, анализът е показал структурни деформации и изчезване на цели стопанства – проблеми, които не могат да се решат само от регулатор. Но, според него, ежегодните анализи са ключови за синергията в държавното управление.

Карадимов подчерта, че КЗК не се превръща в „ценови регулатор“, а ще следи дали цените се формират в условия на ефективна конкуренция. Той обясни, че секторните анализи ще се фокусират върху това дали няма съгласувано поведение и как са поставени по-слабите участници във веригата.

Основният извод на нашия анализ беше смачканият български производител в отношенията му с големите търговци“, заяви председателят на КЗК.

Той разясни, че прекомерно високи цени ще се разследват само в случаи на господстващо или съвместно господстващо положение.

КЗК не разследва фризьорски салони. Ние сме на входа на веригата на ценообразуване“, допълни той.

Относно капацитета на КЗК, Карадимов беше откровен, че новите функции изискват сериозен финансов ресурс. Той сравни бюджета на КЗК от 7.5 млн. лв. с този на КФН, който е 28 млн. лв. за 2025 г., и сподели, че цялата дирекция „Антитръст“ се състои от едва 20 човека. Въпреки това той приветства разширяването на списъка с нелоялни практики и възможността за временни мерки, които влизат в сила веднага, без обжалването да спира изпълнението им.

Позицията на вносителите

Вносителите Явор Гечев и Константин Проданов отделиха значително време, за да разяснят философията зад новите правни понятия. Гечев беше категоричен:

Нито думичка няма в този законопроект за регулация на цените, нито запетайка дори. Не казваме на големите вериги как да си правят ценовата политика, но искаме начинът на ценообразуване да е прозрачен и проследим“.

Той обясни, че „съвместно господстващо положение“ ще позволи на КЗК да реагира в сектори като телекомите и финансовата система, където картел се доказва трудно, но съгласуваното поведение на няколко независими субекта е по-лесен механизъм за санкциониране.

Константин Проданов защити въвеждането на „справедлива цена“ като инструмент срещу информационната асиметрия. Той направи аналогия с „боди мас индекса“ (BMI) – държавата дава индикативна стойност, изчислена по методика на Министерството на икономиката, която служи за ориентир на потребителя. Той разкри, че въпросната методика е почти готова.

Ако абсолютната стойност на даден продукт не е в релация с нищо друго, тя няма информативна стойност. Справедливата цена е сигнален флаг – тя показва каква би била цената при нормална пазарна логика без изкривявания“, поясни Проданов.

Гечев добави, че новият регистър за проследимост е първата реална стъпка към електронно правителство в сектора, която ще позволи схемите на ценообразуване да станат видими за институциите по целия път на продукта.