Управляващите отново опитват да прокарат почасовия трудов стаж

Управляващите правят втори опит да променят начина, по който се изчислява трудовият стаж в България. Само три седмици след като Конституционният съд отмени първите текстове, в Народното събрание отново е внесена поправката, според която стажът трябва да се отчита пропорционално на отработеното време.

Този път обаче управляващите сменят законодателния подход. Вместо поправката да дойде от Министерския съвет чрез Закона за държавния бюджет, както при първия опит, тя е внесена директно от народни представители като поправка директно в Кодекса на труда.

Проектът е внесен на 10 ноември 2026 г. от депутати на „Прогресивна България“, сред които Мария Тодорова, Красимир Папазов и Александър Попов. Предвижда се новите правила да започнат да действат от 1 януари 2027 г., ако бъдат одобрени от парламента.

Промяната засяга начина, по който работещите на четири, пет, шест или седем часа дневно придобиват трудов стаж, платен годишен отпуск и други права, свързани с продължителността на трудовия им стаж.

Какво точно предлагат управляващите?

Основната промяна е в чл. 355 от Кодекса на труда, който определя начина за изчисляване на трудовия стаж.

Сега за един пълен ден трудов стаж се признава работата при най-малко 4-часова заетост. При по-малко часове, 2 или 3, се изчислява пропорционално.

Според новите текстове, пълен ден трудов стаж ще се признава само ако се работи на 8-часов работен ден. При непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално.

Така човек, който работи по четири часа дневно при стандартна осемчасова норма, ще натрупва приблизително шест месеца трудов стаж за една календарна година работа. При шестчасов работен ден за година ще се натрупват приблизително девет месеца стаж.

Законопроектът въвежда и отчитането на трудовия стаж в часове, наред с дните, месеците и годините.

Променя се и правилото за признаване на един месец трудов стаж. За пълен месец ще се зачита календарният месец, през който са изработени всички работни дни. Когато в отделни месеци са отработени по-малко дни, те ще могат да се сумират, като общият им брой се разделя на 21 за определяне на съответния брой месеци стаж.

Това е допълнение спрямо предишния опит и цели да избегне неяснотите при различния брой работни дни в отделните месеци.

По-малко платен отпуск за хората на непълно работно време

Съществена разлика спрямо първоначалната поправка е, че сега депутатите изрично предлагат изменение и на чл. 155 от Кодекса на труда, който урежда платения годишен отпуск.

Предвижда се право на 20 дни платен годишен отпуск да имат само хората на 8-часов договор. За работещите с непълно работно време отпускът ще се определя пропорционално на времето, което им се признава за трудов стаж.

На практика това означава, че служител на четиричасов договор, който сега има право на 20 дни платен отпуск за пълна година работа, по новите правила би имал право само на 10 дни. При шестчасов договор отпускът би бил 15 дни вместо 20.

Какви други права могат да бъдат засегнати?

По-бавното натрупване на трудов стаж може да се отрази и върху други права по Кодекса на труда. Сред тях е допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, познато като „клас прослужено време“. Тъй като неговото нарастване зависи от признатия стаж, работещите на непълно работно време могат да достигат по-бавно до следващо увеличение. Това не означава автоматично отнемане на вече придобита добавка.

Възможно е отражение и върху определени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, включително при пенсиониране. Например правото на обезщетение в размер на шест брутни заплати е обвързано с изискване за определен трудов стаж при същия работодател. По-бавното натрупване на признат стаж може да има значение за изпълнението на това условие.

Защо властта настоява за поправката?

Според мотивите към законопроекта, целта е да се въведе принципът на пропорционалност – трудовите права да се ползват според действително отработеното време.

Управляващите посочват, че сегашните правила създават неравнопоставеност. Работещият на четири часа получава пълен ден трудов стаж, докато този на два часа трябва да работи четири дни, за да натрупа един пълен ден.

Депутатите аргументират предложението и с необходимостта от ограничаване на недекларирания труд. Според тях, сегашната система позволява работодатели да сключват фиктивни договори на непълно работно време, въпреки че служителите реално работят по осем часа.