С ревизия на данните НСИ закрепи българската икономика на 3%

Българската икономика е нараснала с 3% през четвъртото тримесечие на 2025 г. Това става ясно след първата ревизия на Националния статистически институт (НСИ), направена три седмици след публикуването на експресните данни. А те бяха показали, че реалното годишно увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) за периода октомври – декември е 2.9%.

И тези данни не са окончателни и ще бъдат ревизирани през следващите тримесечия. Събирайки номиналните стойности на продукцията през всяко от четирите тримесечия, може да се пресметне, че размерът на българската икономика е достигнал 116 млрд. евро (227 млрд. лв.). А увеличението спрямо 2024 г. е с 22 млрд. лв. (ок. 11 млрд. евро).

Разбивката по компоненти на растежа показва, че най-голям принос към растежа има, без изненада, крайното потребление, което представлява над 70% от общата икономическа продукция и делът му нараства за сметка на другите компоненти. На годишна база през четвъртото тримесечие увеличението е със 7.8%, като се вижда, че през цялата година както домакинствата, така и държавата са потребявали много повече стоки и услуги от преди година.

Индивидуалното потребление на домакинствата расте с 8.7%. Това е свързано с двуцифрените покачвания на възнагражденията в страната – движени както от липсата на работна ръка в частния сектор, така и с рекордните увеличения на заплатите в държавния сектор, предприети необяснимо от вече падналия кабинета „Желязков“.

Но стабилно показване (с 7.5%) има и при индивидуалното потребление на правителството – услугите, които държавата плаща, но хората консумират лично. Например: държавното здравеопазване или държавното образование, от които се възползват конкретни лица.

В същото време колективното потребление на правителството (разходите за сигурност и отбрана, за парламента, съдебната власт и обща администрация, както и за полицията и пожарната) расте с 3% на годишна база през четвъртото тримесечие.

Най-голям ръст, макар и с по-малко влияние заради по-ниската относителна стойност, има при брутото образуване на основен капитал (12.4%). Тук става въпрос за инвестициите, направени от бизнеса, държавата и домакинствата в дълготрайни материални и нематериални активи.

Има съвсем лек проблясък при външната търговия, която расте с 0.2% при постоянно потъване предишните три тримесечия. Но това крехко възстановяване се дължи изцяло на покачването на износа на услугите (3.7%), докато при стоките продължава потъването (-0.8%), което е тенденция през цялата година. От своя страна вносът вече расте с двуцифрен темп, което значи, че българските фирми използват все повече капитал за покупки отвън, и получават все по-малко валута. Това е причината през 2025 г. България да отчете рекорден търговски дефицит, който за първи път надхвърли 20 млрд. лв.

При тези данни за външната търговия, чисто статистически тя има силно отрицателно влияние върху икономическия растеж на страната.