Пенсии и помощи държат четвърт от българите над линията на бедност (Графика)

Пенсиите и различните видове социални трансфери (в т.ч. обезщетения, социални и семейни помощи и добавки) помагат на една четвърт от българите да останат извън линията на бедност през 2025 г., показват най-скорошните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според тях, относителният дял на бедните като процент от населението през миналата година е бил 21.2%. Този дял обаче скача до 45.4%, ако се изключат пенсиите и останалите социални трансфери.

Линията на бедност е важен измерител в България, който показва минималния доход, необходим за покриване на основните жизнени нужди, в т.ч. храна, жилище и услуги. Размерът на показателя се определя ежегодно от държавата и служи като ориентир при формирането на социалната политика и изплащането на различни помощи, в т.ч.

Само в рамките на четири години линията на бедност в България нараства седем пъти – от 504 лв. (257.69 евро) през 2021 г. до 866 лв. (442.78 евро) през 2025 г. За периода 2024 – 2025 г. нараства с 13.5%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.5 процентни пункта.

От НСИ обаче изтъкват, че „системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността“.

Данните за 2025 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 21.2 до 29%. При изключване на пенсиите и помощите равнището нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта“, казват от там.

Участие на пазара на труда

От Института посочват, че основен фактор, увеличаващ риска от попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение (2021 – 2025 г.) относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (55.1% за 2025 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок в сравнение с този при жените.

Нивото на образование също оказва съществено влияние.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално образование и без образование - 47.2%. С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява повече от четири пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 4.3%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата състоящи се от двама възрастни с три или повече деца (52.3% за 2025 г.) и от един родител с деца (40.4% за 2025 година). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3.7 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице на 65 и повече години, рискът от бедност е с 16 пр. пункта по-висок от този в домакинство, в което живее едно лице под 65 години.