Каква е ролята на пенсията в борбата с бедността сред възрастните хора?

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените във втория пенсионен стълб могат да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд за управление на спестяванията си. Мултифондовият модел, който влиза в сила от 1 януари 2027 г., цели по-широки възможности за инвестиране и различен профил на съотношението риск/доходност, цели по-гъвкаво инвестиране и възможност за по-висока доходност. Но докато капиталонатрупващият стълб се подготвя за бъдещето, финансовата сигурност на днешните пенсионери все още представлява сериозен проблем.

За хората в пенсионна възраст най-важният критерий не е доходността на пенсионните фондове, а дали месечният им доход е достатъчен за покриване на битови или извънредни нужди. Доколко пенсиите и останалите механизми за социална защита успяват да ограничат риска от бедност и да осигурят адекватен жизнен стандарт? Данните на Евростат сочат, че макар да има подобрение през последното десетилетие, България продължава да изостава от средните равнища в Европейския съюз.

Бедността намалява, но изоставането остава

През 2025 г. 24,6% от хората на възраст 65 и повече години в България са били изложени на риск от бедност след социалните трансфери, т.е след отчитане на получения доход от социално подпомагане. За ЕС-27 делът е 16,3%, или приблизително един на всеки шестима. Разликата от 8,3 процентни пункта показва, че въпреки изпреварващия ръст на пенсиите в последните години, материалното състояние на възрастните хора в България остава значително по-несигурно спрямо средното за Съюза.

Все пак тенденцията по този показател е положителна. През 2015 г. рискът от бедност сред българите над 65 години е достигал 31,7%, което означава спад от 7,1 процентни пункта за десетилетие. За същия период средната стойност за ЕС се покачва от 13,7% на 16,3%. Така разликата между България и ЕС се свива от 18 на 8,3 процентни пункта. Сближаването обаче не е резултат единствено от напредъка на България- то всъщност отразява влошаването на средноевропейската стойност на показателя.

Важно е да отбележим, че индикаторът за риск от бедност е относителен, а не абсолютен. Евростат измерва дела на хората с еквивалентен разполагаем доход под 60% от националния медианен доход след получаване на социалните трансфери. Тъй като прагът е различен във всяка държава, показателят не измерва в абсолютна стойност – т.е какви стоки и услуги могат да си позволят пенсионерите могат – покупателната способност.

Материалните лишения разкриват по-дълбок проблем

По-добър поглед към ежедневните ограничения дава показателят за дела на тези, които изпитват тежки материални и социални лишения. През 2025 г. На такива биват изложени 18,7% от българите над 65 години при 4,9% средно за ЕС.. Нещо повече, делът при възрастните хора в България е по-висок, отколкото при хората на възраст 18-64 години (13,0%) и при децата под 18 години (16,2%). Според Евростат България се отличава с най-голямата разлика в нивата на материални и социални лишения между хората над 65 години и останалите възрастови групи. Това важи за държавите, в които лишенията засягат най-силно именно хората в пенсионна възраст.

Едно лице попада в групата на изпитващите “тежките материални и социални лишени”, ако не може да си позволи поне 7 от 13 стоки, услуги или социални дейности, смятани за необходими. Сред тях са поддържането на достатъчно топъл дом, справянето с неочаквани разходи, подмяната на износени дрехи и обувки и възможността за редовни занимания или развлекателни дейности.

Какво променят социалните трансфери?

Съпоставката на риска от бедност преди и след социалните трансфери позволява да се оцени ролята на подкрепата извън пенсиите. През 2025 г. рискът сред възрастните хора в България е 30,0%, когато пенсиите са включени в дохода, но останалите социални трансфери са изключени. След отчитането на тези трансфери показателят спада до 24,6% – намаление с 5,4 процентни пункта. За ЕС съответното понижение е от 19,4% на 16,3%, или 3,1 пункта.

Стойностите показват, че останалите социални трансфери имат значение за ограничаването на бедността. Но намалението не бива да се тълкува като точна причинно-следствена оценка на ефекта от конкретна програма, нито като доказателство, че положението на всички пенсионери се подобрява по еднакъв начин. Най-значимият резултат е, че дори след отчитането на трансферите рискът от бедност в България остава с 8,3 процентни пункта над средното ниво за ЕС.

Допълнителна перспектива дава агрегатният коефициент на заместване. През 2025 г. той е 46% в България при 60% средно за ЕС. Показателят сравнява медианния брутен пенсионен доход на хората на възраст 65-74 години с медианните трудови доходи на хората на възраст 50 – 59 години. Той не измерва индивидуалната загуба на доход при пенсиониране, но подсказва, че пенсионните доходи в България представляват по-нисък дял от доходите в предпенсионна възраст, в сравнение със средното намаление за ЕС.

В доклада си за България от юни 2026 г. Европейската комисия посочва, че дефицитът в разходопокривния стълб на пенсионната система се финансира чрез трансфери от държавния бюджет. Комисията предупреждава, че структурният дефицит ограничава бюджетните възможности за други разходи, а застаряващото население ще увеличава натиска върху пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи. Така пред държавата се изправя двойно предизвикателство: да гарантира адекватни доходи на пенсионерите, без да подкопава финансовата устойчивост на системата.

Мултифондовият модел може да подобри управлението на спестяванията във втория стълб, но не е непосредствено решение на бедността, пред която са изправени днешните пенсионери. Данните показват, че различните програми на социалното подпомагане смекчават проблема, без да го премахват, а материалните лишения засягат по-голям дял от възрастните хора в България в сравнение с останалите държави членки на ЕС.

По материала работи Доротея Манолова, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика