Бюджетният план дава посока, но не решава проблема с дефицита

България представи своя Проект на бюджетен план за 2027 г. пред Европейската комисия и Еврогрупата. Това е документ, който страните в еврозоната традиционно (вече над 10 години) представят (до 15 октомври) като част от процедурите за наблюдение и координация на икономическите политики. Тези планове не просто описват очакваните приходи и разходи в националните бюджети, но поставят фокус върху конкретните мерки за постигане на фискална устойчивост. Последното е особено актуално за страните в процедура по прекомерен дефицит, които трябва да намерят пътя към бюджетна консолидация.

За България планът идва в изключително важен момент, тъй като по същество изпреварва бюджетната процедура в страната и е първа индикация за рамката на публичните финанси през 2027 г. Ако оставим настрана ударите в Черно море и голямата геополитика, безспорно финансите на държавата и справянето с бюджетния дефицит са най-голямото предизвикателство пред правителството на Радев. В този смисъл, бюджетът отново се явява разковничето пред политическата (не)стабилност.

Спорът за виновните и стартовата позиция

Големият политически (и донякъде технически) дебат е кой е виновен за прекомерния дефицит и каква е стартовата позиция. Базовата картина на външния наблюдател е написаното в решението на Съвета (юли 2026 г.) относно наличието на прекомерен дефицит в България. Спрямо това решение – взето преди правителството на Радев да е гласувало редовния бюджет за 2026 г. – бюджетният дефицит е 3,5% от БВП през 2025 г. (влиза в рамките като се отчете дерогацията за разходите за отбрана) и 4,1% от БВП през 2026 г. (отвъд референтната стойност дори и да се отчете дерогацията за разходите за отбрана). Прогнозата за 2026 г. е причината да се открие процедура по прекомерен дефицит.

Вътрешнополитическата позиция за прекомерния дефицит е много по-сложна. Според правителството на Радев такъв е бил наличен и преди това, а реалният дефицит за 2026 г. е 5,7% от БВП (както е записано в приетия от новото мнозинство в парламента бюджет). Тук идва първият голям проблем – според Комисията започваме консолидация от 4,1% дефицит, а според българското правителство от 5,7% дефицит. Това отваря и спора за прехвърляне на разходи към минали периоди. В новия бюджетен план виждаме, че дефицитът за 2025 г. вече е посочен на 4,7 млрд. евро (4% от БВП) спрямо официални (все още) данни в Евростат – 4,1 млрд. евро (3,5% от БВП). Така че спорът за бюджетното минало тепърва предстои, но той носи ценност най-вече на политиците. За гражданите е ясно – дефицитът е изпуснат и важното е какви са стъпките към овладяването му.

Догонването на (свръх)разходите и щипка нови данъци

Ако трябва най-просто да обясним какъв е представения план за бюджетна консолидация и справяне с прекомерния дефицит, то той стъпва на идеята за временно задържане на разходите и очакване на икономиката и приходите да догонят раздутата разходна част. Проблемът е, че в тази картина се добавя и вдигането на някои данъци, в т.ч. прословутия данък свръхпечалба.

Подходът на задържането в разходната част е особено видим в разходите за персонал. Бюджетната цел тук е разходите за персонал през 2027 г. да останат на практика същите в номинално изражение – от порядъка на 12,4 млрд. евро за целия публичен сектор. Това е потенциално постижимо (на хартия) с увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5% и увеличение на разходите за педагогически персонал със 7,5% – общо добавя около 450 млн. евро, срещу което стои оптимизацията на персонала в бюджетната сфера и конкретно в силовите ведомства – носи свиване с 450 млн. евро. Казано с други думи, ако успееш (леко) да оптимизираш държавната администрация (не е гарантирано) и да устоиш на натиска вдигането на заплатите да е ограничено до единични стойности (също не е гарантирано), то номиналното задържане на разходите за персонал е напълно постижима задача.

Само с контрол върху разходите за персонал обаче бюджетът не може да се върже. Ако видим всички дискреционни мерки в разходната част, то общия ефект е на практика нула – каквото е спестено от персонал и контрол върху ТЕЛК отива за по-високи заплати и пакет социални мерки и мерки за деца. Отделно пенсиите си нарастват с 8%, което частично ляга на бюджета (не се покрива само от осигуровки). Така задачата в приходите става по трудна и съответно се появява дълъг списък от дискреционни мерки в приходната част на обща стойност от близо 2 млрд. евро. Основните са (еднократното) облагане на свръхпечалбите (800 млн. евро), новото покачване на максималния осигурителен праг (265 млн. евро) и на минималните осигурителни прагове (близо 200 млн. евро). Това са мерките, които най-много тежат на стимулите пред капитала и труда, тоест имат негативен ефект върху растежа и разполагаемия доход.

Има ли място за по-голяма амбиция?

Въпреки (частичното) задържане в разходната част и обявената цена от 2 млрд. евро за данъкоплатците, бюджетният дефицит изглежда няма да влезе в рамки и през 2027 г. Планът предвижда актуализиран дефицит за 2026 г. в размер на 5% от БВП и очакван дефицит в размер на 4,3% през 2027 г. Това е точно прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г., тоест преди да се открие процедурата по прекомерен дефицит. Тук се връщаме в спора за стартовата позиция и наследството в публичните финанси. В момента бюджетният план казва, че след поредица от мерки в разходната и приходната част на бюджета ще стигнем там, където Комисията така или иначе ни поставяше в своите прогнози преди да ни сложи в процедура.

На вътрешната сцена пък изглежда доста спорно как би се стигнало до дефицит от 5% през 2026 г., без свръх напъни за разходи в края на годината. Внимателното вглеждане в данните за изпълнението на бюджета подсказва потенциално по-нисък дефицит и съответно възможност за по-бърза консолидация. Такива са и посланията на властта за вътрешна консумация, като в редица участия се коментира, че през 2027 г. ще се гони дефицит близо до 3-те процента. Ако не се допусне допълнително увеличаване на разходите при разглеждането на бюджета в парламента  и макро рамката се запази, това е напълно възможно.

Източник: Институт за пазарна икономика