„Ястреби“ и „гълъби“: Защо са важни за паричната политика?

В края на този месец предстои заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ). На него регулаторът ще вземе важно решение за пътя на паричната политика на еврозоната, част от която е и България от началото на тази година.

Очакванията сред анализаторите са, че този път ЕЦБ ще действа по-рано, за да „озапти“ инфлацията и влиянието ѝ върху икономиката, след като през 2022 г. я подцени, пише Reuters. Оценките са, че тази година централната банка на еврозоната може да предприеме няколко лихвени повишения и то с по-големи стъпки от по 50 базисни пункта, а някои икономисти не изключват и възможността от ходове от по 75 б. п., ако конфликтът в Близкия изток се влоши.

Напомняме, че последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията във валутния съюз се ускорява от началото на годината до годишен размер от 2.5% през март – ниво, което накара анализаторите да смятат, че централните банкери може да покажат по-ястребово поведение на следващите си заседания. Но какво точно означава това?

Ястреби и гълъби

В паричната политика често се говори за ястреби и гълъби.

„Ястребите“ са централни банкери, които поставят като по-голям приоритет забавянето на инфлацията чрез по-високи лихвени проценти, дори това да носи риск от ограничаване на икономическия растеж и заетостта. В другата крайност са „гълъбите“, които повече подкрепят ниските лихвени равнища с цел насърчаване на икономическата активност.

И двата типа нагласи имат своите предимства и недостатъци, а резултатите от тях често зависят от състоянието на икономиката и нивото на различни показатели, в т.ч. заетост, потребление, активност.

Прекомерното затягане на паричната политика например – т.е. вдигане на лихвите – може да забави инфлацията, но също и икономиката и да доведе до ръст в безработицата, понякога дори предизвиквайки дефлация, която в дългосрочен план е по-неблагоприятна. Причината – това ще накара потребители и фирми да отлагат своите покупки. Едно свиване на потребителската активност в България ще има негативно отражение върху икономиката на страната, чийто основен двигател е именно крайното потребление.

От друга страна, опитът от 2022 г., когато инфлацията в Европа се утрои и достигна 9.2%, показа, че твърде „гълъбовите“ нагласи може да имат последствия. Всяка забавена реакция води до още по-забавен ефект, тъй като на паричната политика ѝ периода от 6 месеца до година и половина, за да повлияе на икономиката.

Ястребите се готвят за полет

На 29 април започва двудневното заседание на банкерите от ЕЦБ. След него се очаква традиционната пресконференция на управителя Кристин Лагард, на която да бъде съобщено какво решение са взели експертите за пътя на паричната политика.

Очакванията сред пазарите са ЕЦБ да запази „ястребова“ позиция, въпреки че енергиен шок заплашва да натежи върху икономическия растеж, пише Reuters. Напомняме, че през уикенда преговорите за споразумение за прекратяване на конфликта в Близкия изток не доведоха до успех, вследствие на което от САЩ заявиха, че ще започнат блокада на целия морски трафик, влизащ и излизащ от иранските пристанища и крайбрежни зони.

Заместник-управителят на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че всяко повишение на лихвите от страна на институцията ще зависи от това как поскъпването на суровия петрол и някои химикали – подхранено от войната – ще се отрази върху останалите цени.

Временното примирие за кратко намали непосредствените рискове, но провалът на преговорите през уикенда подчерта, че ограниченията, които са най-важни за краткосрочното ценообразуване (на енергията), остават нерешени“, заяви Тобиас Келер, инвестиционен стратег в UniCredit.