НКЖИ планира ключова част от бъдещата жп магистрала от Дунав до Егея

Тунел под Троян, нов проход през Елена или радикална модернизация на старата жп линия през Дъбово. Това е липсващата брънка между Дунав и Егейско море, която Национална компания „Железопътна инфраструктура“ най-после започва да проектира. За целта е стартирана обществена поръчка за прединвестиционни проучвания, трафик прогнози и анализ на капацитета по направлението Север – Юг през т. нар. средна ос.

Проектът обхваща трасето от границата с Румъния през Централна Северна и Южна България до границата с Гърция и Турция.

Прогнозната стойност на поръчката е над 1.3 млн. евро без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти – 22 май. От документацията става ясно, че финансирането не е осигурено към момента на обявяване на процедурата.

Изпълнителят ще има нелеката задача в срок от 33 месеца да изготви всеобхватен анализ на сценариите за различни направления и да предложи най-изгодния от икономическа и техническа гледна точка вариант.

Документацията показва, че държавното дружество поставя висока летва, като бъдещата линия трябва да отговаря на изискванията на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) – скорост 160 км/ч за пътнически влакове, товароносимост 22.5 тона на ос и възможност за обслужване на композиции с дължина 740 метра.

Защо „средната ос“ е важна точно сега?

Интересен детайл в поръчката е нейната обвързаност с подписания в края на 2025 г. в Брюксел Меморандум за разбирателство между България, Гърция и Румъния. Той предвижда изграждането на високоскоростен мултимодален коридор, който да свърже пристанищата на Бяло море с тези на река Дунав и Черно море.

Към момента съществуващата инфраструктура през Стара планина (особено по направлението Русе – Стара Загора) е морално и технически остаряла. С големи наклони и ниски проектни скорости, тя е „тясното място“, което принуждава международните превозвачи да търсят обходни маршрути. С тази поръчка НКЖИ не просто планира ремонт, а търси начин да привлече трафика между Близкия изток и Централна Европа за периода след 2030 г.

Възможните направления

Направлението през София (западната ос) и това през Варна – Бургас (източната ос) вече получиха инвестиции, докато „средната ос“ остана в сянка. А тя е гръбнакът, който свързва Дунав мост при Русе с железопътните възли в Стара Загора, Пловдив и Свиленград. Целта на настоящата поръчка е да намери начин този "гръбнак" да не се прекършва в Стара планина, където в момента влаковете буквално пълзят.

От техническите спецификации към поръчката става ясно, че ще се анализират четири основни направления, като най-важният въпрос ще бъде как да се преодолее преминаването през Стара планина.

Модернизация на съществуващата 4-та линия

Това е вариантът по познатия маршрут  Русе – Горна Оряховица – Велико Търново – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Симеоновград – Свиленград – граница с Република Гърция. Изпълнителят трябва да анализира възможността трасето да се модернизира и капацитетът му да се удвои, така че да отговаря на изискванията за по-добра транспортна свързаност.

Тук има съществуваща линия, но тя е „заложник“ на релефа. В участъка между Трявна и Дъбово наклоните са толкова стръмни (до 30 промила), че товарните влакове се нуждаят от допълнителни локомотиви. Скоростите са ограничени, а системите за сигурност и сигнализация са остарели.

Пробивът през Троян (опция през Левски)

Възможният маршрут е: Русе – Левски – Ловеч – Троян – Христо Даново – Карлово – Пловдив – Димитровград – Симеоновград – Свиленград – граница с Република Гърция.

В момента линията от Левски до Троян е втора категория, неелектрифицирана и с нисък капацитет. Голямото предизвикателство е планинският преход между Троян и Христо Даново, където не съществува жп линия.

На практика трябва да се анализират възможностите за изграждане на изцяло ново трасе и нов тунел през Стара планина, който да осигури по-пряка връзка между Северна и Южна България, свързвайки ги през жп връзките при Пловдив или Карлово.

Алтернативата през Гиген и Плевен

Това е най-комплексното ново направление: Черквица/Гиген – Гулянци – Плевен – Долни Дъбник – Безханово – Ловеч – Троян – Христо Даново – Карлово – Пловдив – Димитровград – Симеоновград – Свиленград – граница с Република Гърция.

Този сценарий гледа към бъдещето и потенциален нов мост над Дунав при Никопол. В момента няма жп линия между Гиген и Гулянци, а съществуващата отсечка от Ясен (Плевен) до Черквица е в лошо състояние и без електрификация.

Изпълнителят ще трябва да анализира изцяло нов мултимодален коридор, който да привлече трафика от Централна Европа през Никопол и да го преведе по „бързата писта“ през Балкана към Егейско море.

Трасе през прохода „Вратник“

Маршрутът обхваща Русе – Горна Оряховица – Елена – Твърдица/Сливен – Нова Загора – Симеоновград – Свиленград – граница с Република Гърция.

В момента до град Елена има частично трасе, но то е изолирано от модерната мрежа. Ключовият проблем е, че между Елена и Твърдица/Сливен няма железопътна връзка.

Тук трябва да се проучи възможността за изграждане на нов планински участък с тунел през прохода „Вратник“. Този вариант би свързал директно Северния централен район и жп линията към Свиленград, заобикаляйки претоварените сегашни възли.

Всяко от тези направления ще мине през изключително строг анализ. Трасетата неизбежно засягат защитени зони като Национален парк „Централен Балкан“ и Природен парк „Българка“.