България не е автоматично застрашена от процедура по свръхдефицит, но е изправена пред реален риск от навлизане в корективен режим, ако не спази заложената разходна траектория и дефицитните ограничения в текущия и следващия бюджет.
Миналата седмица Евростат и Националният статистически институт (НСИ) потвърдиха, че страната не е спазила Маастрихтския критерий за дефицит до 3% от БВП през 2025 г. – тогава „дупката“ в държавния бюджет е била 3.5% от БВП, което повдигна въпроса: Застрашена ли е страната от процедура по свръхдефицит и предстои ли ни т. нар. „румънски сценарий“ на вдигане на данъци?
В коментар за Economic.bg доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), обясни, че ключовият проблем не е само текущият дефицит, а по-широката картина на публичните финанси – включително нарастващият дълг и влошаващите се дългосрочни тенденции, като демографията и слабият ръст на производителността.
Този въпрос няма прост отговор. Трябва да се навлезе в детайли – на първо място, дефицитът е показател за текуща позиция, не е показател за устойчивост“, посочи Ножаров.
Той добави, че Европейската комисия (ЕК) следи дефицита, но реалният показател за устойчивост е този за съотношението дълг към БВП, което при нас е 29.9% от БВП, или наполовина от допустимото за Европейския съюз.
Няма риск от процедура за макроикономически дисбаланси (бел. ред. – т.е. свръхдефицит) заради това, че дългът е два пъти по-нисък, но има риск от корекционна процедура, ако бюджетът тази година не спази траекторията на разходите, заложена в средносрочния фискален структурен план“, обясни Ножаров.
По същество „корекционната процедура“ е етап от корективната част на Пакта за стабилност и растеж, който се задейства, когато една държава започне да се отклонява от договорената си фискална траектория (за разходи, дефицит и дълг), дори преди да е налице класически свръхдефицит. В този режим Европейската комисия и Съветът на ЕС изискват коригиращи мерки, налагат по-строга рамка за бюджетната политика и следят по-често и внимателно за изпълнението на въпросните мерки.
Ако държавата не се върне в рамките на плана, следващата стъпка е цялостна процедура по свръхдефицит, която предвижда и финансови санкции на всеки шест месеца.
И въпреки че България, поне засега, се движи добре с дълга като съотношение, данните на Евростат за 2025 г. показаха тревожни резултати – през миналата година страната изпадна от Топ 3 с най-ниско съотношение дълг/БВП. Тя е вече четвърта.
Ножаров обясни изпадането с влошаващите се демографски тенденции.
При една лоша демографска траектория дефицитът води до увеличение на дълга, а увеличението на дълга е неизбежно бъдещо увеличение на данъци“, категоричен бе той.
Ножаров не е единствен в своите виждания. През последните месеци все повече икономисти и финансисти, включително бивши финансови министри, започнаха да предупреждават за състоянието на публичните финанси и за неизбежното покачване дори на данъци, ако сега не се предприемат мерки за свиване на разходите, премахване на заложените автоматични формули (примерно при минималната работна заплата) и изобщо консолидиране на държавния бюджет.
Кои данъци може да бъдат увеличени
Ножаров обясни, че при ограничени възможности за сериозни съкращения на разходите, по-вероятният сценарий е търсене на допълнителни приходи чрез косвени данъци, но без промени в ДДС. Според него повишаването на ДДС би ускорило инфлацията и би създало допълнително напрежение, а и опитът с временните диференцирани ставки показва, че веднъж въведени, те трудно се премахват.
Вместо това, по-реалистичен вариант са увеличения на акцизите, особено върху горива, вредни и луксозни стоки, където България все още е близо до минималните европейски нива. Като допълнение той посочва и екологичните данъци – включително такива, свързани с въглеродни емисии, замърсяване и отпадъци – като инструмент, който може да донесе приходи при сравнително по-ниска обществена съпротива.
Паралелно с това, натиск се очаква и върху осигурителната система, макар и не чрез директно увеличение на ставките, а чрез повишаване на минималния и максималния осигурителен доход.
Ще има натиск за увеличение на минималния и максималния осигурителен доход – те всяка година се вдигат, което е практическо увеличаване на осигурителната тежест, но тази година ще има по-голяма стъпка“, добави Ножаров.
Той добави, че дори да не се променя ставката или основата, числото, което се плаща, нараства. „Това е по-безболезнено изглеждащо и няма да доведе до такива сътресения“, обобщи икономистът.
Симона Гоцова 
