КЗП получи повече правомощия, а търговците пак са ограничени при цените
Депутатите удължиха с година контрола върху цените, а магазините ще плащат солени глоби за безпричинно поскъпване
© ECONOMIC.BG / БТА
Комисията за защита на потребителите (КЗП) получава повече правомощия, а търговците вече нямат право необосновано да вдигат цените си и ще плащат доста по-сурови глоби, ако го направят. Такива изменения в Закона за защита на потребителите прие Народното събрание на второ четене в четвъртък.
Приетите текстове изрично забраняват „увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано“. Като примери за приемливи икономически обосновани фактори за по-високи цени се приемат:
- увеличение на доставни или производствени разходи;
- увеличение на разходите за труд;
- промени в цените на енергия, горива или суровини;
- промени в данъци, такси или други публични задължения;
- промени във валутни курсове или външни икономически условия;
- други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.
Именно последната точка обаче бе една от множеството причина за критика от страна на опозицията.
Според Цончо Ганев от „Възраждане“ управляващите „разбиват с крак вратата“ и дават възможност на търговците всячески да се обясняват защо са си повишили цените.
Отваряте в този закононроект широко вратата на веригите, които би трябвало да контролират цените. Това е грандиозният ви провал. Този законопроект е мъртвороден и нищо не правите“, категорично заяви той.
Владислав Панев от „Демократична България“ пък бе на друго мнение – че с текстовете се дават много „инструменти за натиск“ от страна на КЗП върху бизнеса. Причината – глобите за нарушения са в сериозен размер. Така например при установено необосновано поскъпване на стока, на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро. Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание.
Ивайло Шотев от „Продължаваме промяната“ каза, че няма да подкрепят законопроекта поради неясно формулирани понятия. Според него с разширяването на правомощията на КЗП цялата власт минава в ръцете на Министерския съвет, тъй като той назначава комисията и тя може да се превърне в „бухалка“.
КЗП ще има право, в рамките на извършвана проверка, да разпореди на всяко физическо или юридическо лице да предостави информация, независимо от нейната форма, която е необходима за целите на проверката или производството. Отделно, магазините ще са длъжни да представят на регулатора в машинночетим формат информация за своите цени, които КЗП впоследствие ще публикува в достъпен интернет портал.
Впоследствие Явор Гечев от „Прогресивна България“ излезе на трибуната, за да обясни целта на законопроекта. По думите му, законът цели да балансира пазара там, където има изкривявания, но и в същото време да позволи на регулаторите да си вършат работата.
Регулаторите няма да имат правото да се оправдават, а ще си вършат работата в закона – нито с бухалка, нито с перце“, посочи той.
Той призна, че със закона няма да се решат всички проблеми, но след него „следват мерки, които ще поощряват икономиката да се развива“. „Категорично е необходим този закон, защото ще подпомогне уравновесяването на цените“, добави той.
Накрая депутатите приеха измененията в закона да влязат в сила на 9 август т. г. и да продължат да действат до 9 август 2027 г.