София е крачка по-близо до взимане на 367 млн. евро заем

Столичната община предвижда с парите да финансира инфраструктурни проекти и нов подвижен състав, но докладът предизвика критики

14:02 09.09.2026 ~ 4 мин.

Комисията по транспорт към Столичния общински съвет подкрепи предложението София да изтегли нов дългосрочен заем до 367 млн. евро за обновяване на градския транспорт и инвестиции в ключова пътна инфраструктура. Докладът беше одобрен с 11 гласа „за“ и 2 „въздържал се“, ден след като получи зелена светлина и от финансовата комисия.

Гласуването обаче бе предшествано от полярна дискусия. Докато ресорни зам.-кметове защитиха заема като необходим инструмент за реализирането на вече напреднали транспортни и инфраструктурни проекти, част от съветниците поставиха въпроси за готовността на обектите, дългосрочната финансова тежест и липсата на реформи в общинските транспортни дружества.

Докладът, предложен от кмета Васил Терзиев, предвижда до 183.5 млн. евро от новия дълг да бъде осигурен от Европейската инвестиционна банка, а останалата част – от друга банка или финансова институция.

Economic.bg вече писа подробно за инвестиционната програма, като около 177 млн. евро от ресурса са предназначени за обновяване на подвижния състав, а приблизително 190 млн. евро – за ремонт на улици, булеварди, кръстовища, тротоари и достъпна среда.

Прочетете още

Общината: сроковете са постижими

Зам.-кметът по финансите Георги Клисурски припомни, че общественото обсъждане за дълга се проведе на 7 август, а след проучване на възможностите е избран и моделът. Определени са максимално допустими параметри за срока, лихвата и останалите условия по дълга, така че да се търси възможно най-изгодното финансиране.

Общината е заложила минимален срок на заемите от 15 години, поне 3 години гратисен период и максимална плаваща лихва на база 6-месечния Euribor плюс 110 базисни точки. Таксите и комисионите не трябва да надхвърлят 0.25% от главницата, а заемите ще се погасяват от бъдещите приходи на Столична община.

Зам.-кметът по транспорта Виктор Чаушев посочи, че при транспортната част има както инвестиции в напреднал етап, така и нови процедури. Предвидени за закупуване са общо 345 превозни средства – 75 тролейбуса, 50 електробуса, 20 трамвая и 200 автобуса. По думите му, сроковете, които трябва да бъдат спазени до 2030 г., са изпълними.

Чаушев обясни още, че при автобусите общината е стъпила върху програмата, одобрена от СОС още през 2024 г., но с оглед изминалото време е търсена възможност с наличния финансов ресурс да бъде осигурен максимален брой превозни средства. Той не изключи впоследствие да се наложат и технически корекции в предходното решение на общинския съвет.

Най-много въпроси – за инфраструктурата

По-сериозните критики по време на заседанието бяха насочени не толкова към необходимостта от нов подвижен състав, колкото към инфраструктурната част на инвестиционната програма. Карлос Контрера (ВМРО) определи самата идея капиталови разходи да се финансират чрез дълг като по-скоро закъсняла стъпка, но, според него, списъкът с инфраструктурните обекти има „сериозни слабости“.

Той посочи, че докато при транспортните средства има яснота за количествата и нуждите, при част от строителните проекти остават въпроси за степента им на готовност. Контрера настоя да бъде ясно кои обекти имат идеен проект, кои технически и кои вече разполагат с разрешение за строеж. Според него, съществува риск част от инвестициите да не могат да започнат навреме и реализацията им да се измести отвъд настоящия мандат.

Той обърна специално внимание и на предвидените 40 млн. евро за ремонт на тротоари и достъпна среда, като поиска ясна методика и принципи, по които тези средства ще бъдат разпределяни. Именно тази сума е записана като отделна позиция в инвестиционната програма.

„Всички обекти са изпълними“

Зам.-кметът по строителството Никола Лютов защити предложения списък, като посочи, че в документацията подробно е описана проектната готовност на всеки обект и според администрацията всички те могат да бъдат реализирани. В приложенията към доклада действително са посочени етапът на готовност, планираните обществени поръчки и ориентировъчните срокове за сключване на договори и изпълнение за отделните инфраструктурни обекти.

Лютов призна, че част от заложените стойности са индикативни, тъй като процедурите по Закона за обществените поръчки все още не са проведени. По думите му, обаче, предварителното осигуряване на финансов ресурс е по-малко рисковият вариант от ситуация, при която общината провежда поръчки, но впоследствие няма достатъчно средства и се стига до прекратяване или индексация на договорите.

Спор и за модела на „Столичен автотранспорт“

Дебатът излезе и извън конкретните параметри на дълга. Общинският съветник Ивайло Йонков („Синя София“) заяви, че не поставя под въпрос необходимостта от нов подвижен състав и инфраструктура, но според него трябва да се даде ясен отговор на каква цена ще бъдат реализирани инвестициите и как София ще обслужва задълженията си при евентуално влошаване на макроикономическата среда.

Особено критичен той беше към предвидените инвестиции в автобусния транспорт. Според Йонков общината продължава модел, при който софиянци и общината поемат и покупката на автобуси, и оперативния риск, вместо да отвори по-широко пазара към частни оператори, които сами да инвестират в превозни средства и шофьори.

Той аргументира позицията си и с кадровите проблеми на „Столичен автотранспорт“, който според него и в момента изпитва затруднения да изпълнява разписанията си.