Компаниите с „господстващо положение“ ще бъдат публично излагани

Почти без дебати Народното събрание (НС) прие на второ четене промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които предвиждат по-строги санкции за фирмите, злоупотребяващи със своето господстващо положение на пазара.

В измененията се въвежда определение за „съвместно господстващо положение“, което гласи, че:

Съвместно господстващо положение е налице, когато между 2 или повече предприятия съществува икономическа взаимозависимост или други фактори, водещи до създаване на връзка между тях, която им позволява да действат заедно в значителна степен, независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи и да попречат на конкуренцията на съответния пазар“.

Конкретно законът забранява предприятията с такова положение да налагат „прекомерно високи цени“, с които може да се повлияе негативно на пазарната конкуренция. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов изрично посочи, че нарушителите ще бъдат изложени на „стената на пазара“ и че когато някой се възползва от положението си, „ние ще го плеснем през ръцете“.

Забранява се налагането на прекомерно високи продажни цени от предприятия, които са в господстващо или съвместно господстващо положение“, става ясно още в закона.

При нарушение КЗК налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.

КЗК ще прави и секторни анализи на „пазари с висока обществена значимост“, включително:

• Селскостопански и бързооборотни хранителни продукти;
• Горива;
• Енергетика;
• Телекомуникации;
• Фармация.

Отделно се създава централен регистър за проследимост на веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и на други продукти на етап търговия на едро – от бизнес операторите до дистрибуция до краен потребител.

При неподаване на данни за вписване в регистъра или подаване на невярна или заблуждаваща информация санкциите варират от 2500 евро за малките предприятия до 500 000 евро или 1% от оборота за най-големите компании. При повторно нарушение глобите могат да достигнат 2% от оборота, а при системни нарушения на задълженията за подаване на данни в регистъра – до 10%.

Депутатите от опозицията обаче видяха рискове в текстовете. Мартин Димитров от „Демократична България“ смята, че законът дава „невероятни правомощия“ на КЗК, за които имат „съмнения, че може да приложи адекватно“.

Като знаете какъв е капацитетът на КЗК, как ще се справи с това задължение? И няма ли да се превърне в бухалка? Всички виждаме проблемите с цените, но с такива правомощия, решават ли се те?“, попита Димитров.

Цончо Ганев от „Възраждане“ оприличи закона на предишния за защита на потребителите, който забранява необоснованото покачване на цените.

Това е втори законопроект, който е на принципа: много исках, ама нямах желание. Много искате да овладеете цени, но нямахте желание реално да го направите“, каза Ганев.

Според лидера на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев, понятието за „съвместно господстващо положение“ не е добре формулирано.

Ако няколко фирми са над 60% от пазара, те заедно трябва да докажат пред КЗК, че не са в съвместно господстващо положение. Все в някой пазар – дали 20 или 25 фирми – сами ще съставляват 60% от пазара. Как ще доказвате, че не пречите на конкуренцията на конкретния пазар?“, запита той.

Впоследствие председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ обясни, че целта е „да се извади ценообразуването на светло“.

Това е една от най-големите търговски тайни, не искаме да я изкарваме пред всички, но нека регулаторът да види за какво става дума“, каза Проданов.