Строителство в режим на изчакване: Браншът има капацитет, чака плановете на държавата

На фона на глобални рискове от стагфлация, строителният бранш декларира пълна готовност да изгради нужните стратегически обекти, но се сблъсква с липса на предвидимост, остаряло законодателство и липсващ диалог с държавата.

Това е изводът от провелия се дискусионен панел „Инфраструктура и мегапроекти: нови стратегически приоритети“ в рамките на 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции на списание „Мениджър“.

Макроикономическата илюзия и опасността от стагфлация

Българската икономика стои добре на хартия спрямо стагниращата Западна Европа, но структурата на този растеж е дълбоко погрешна. Според старши икономиста от институт „Отворено общество“ Георги Ангелов, настоящият модел е неустойчив, тъй като е задвижван изцяло от вътрешното търсене и потребителското кредитиране (над 1.2 млрд. евро месечно), докато индустрията и износът бележат спад.

Бюджетният дефицит и структурата на бюджета са насочени основно към текущи разходи, а не към инвестиции и инфраструктура – нещата, които създават дългосрочен икономически растеж. Само потреблението дърпа икономиката, което директно се отразява на инфлацията“, категоричен бе Ангелов.

Той предупреди, че глобалната икономика е изправена пред реален риск от стагфлация (висока инфлация съчетана със слаб растеж), породена от геополитическите конфликти и потенциален петролен шок заради войната в Иран. 

Ангелов прави много интересно сравнение с петролния шок от 1973 г., като подчертава, че сегашната ситуация крие дори по-голям потенциал за скок на цените. Причината да не усещаме тежък удар е, че светът е започнал годината с огромни стратегически и търговски запаси от петрол.

Движим се на буфери, но те бързо намаляват. Повечето страни имат запаси за около 100 дни, а те вече минаха. Влизаме в трудни времена и към края на лятото и есента може да има съвсем друга реакция на физическия пазар. Тъй като горивата са нееластична стока – никой не спира да кара кола заради 20 цента отгоре – цената трябва да скочи драстично, за да намали потреблението.“

Същевременно той вижда и позитивен сценарий – потенциалното разцепление в ОПЕК. Ако конфликтът приключи скоро, страни като Обединените арабски емирства (които имат огромен капацитет и ниска цена на добив) могат бързо да залеят пазара с петрол и да предизвикат ценова война, която да нормализира пазара.

Имаме капацитет, търсим предвидимост

Българският строителен сектор е готов да поеме тежестта на новите мегапроекти, особено по ключовия коридор „Север-Юг“ и магистрала „Черно море“. Основният препъникамък обаче се оказва това, че държавата все още не е обявила инвестиционните си планове.

Инж. Любомир Качамаков, председател на УС на Камарата на строителите в България (КСБ), очерта суровата реалност за бранша, който преминава „от криза в криза“ през последните години. Той коментира, че все още Камарата не е провела разговор с Министерство на регионалното развитие, за да разберат какви са плановете за инфраструктурните проекти у нас.

Ние като строители имаме възможностите и мотивацията да построим тези обекти. Трябва ни обаче обем и работа. Изключително важно е да знаем планирането на държавата, за да можем да мобилизираме и запазим нашите хора. Кадровият потенциал все повече намалява“, заяви той.

Той подчерта, че липсата на ритмичност в проектите е пагубна. Ситуацията с националната програма за саниране отпреди няколко години е класически пример – първоначалният бум създаде хиляди обучени кадри, които след спирането на програмата просто емигрираха към пазари като Германия и Испания. Връщането им днес минава единствено през финансови стимули и сигурен фронт за работа.

Във връзка с липсата на държавно планиране, Ангелов отправя сериозно предупреждение към ритмичността на проектите.

Трябва да внимаваме да не влезем в гумен цикъл. Да нямаме 3 години много проекти, да върнем 100 000 българи, и после изведнъж проектите да спрат, да ги уволним и те никога повече да не се върнат. Както стана след бума до 2008 г. Инвестициите трябва да се разположат във времето, за да има прогнозируемост и за фирмите, и за работната ръка.“

Според икономиста инвестициите в инфраструктура трябва да се мерят единствено през икономическия им ефект за българския бизнес, а реалността е друга.

Намираме милиарди за транзитни газопроводи, но един от най-големите инвеститори и заводи у нас чакаше 15 години за едно просто отклонение на газопровода. Инвеститорът търси бърза логистика до пазарите. Ако ние имаме задръстване на всеки мост и всяка магистрала, той няма да направи завод тук, а в Централна Европа.“

Състезание с времето и нужните реформи

Отпушването на този инвестиционен потенциал обаче минава през спешното разплитане на няколко критични възела. На първо място, държавата е в състезание с времето – разполагаме с броени седмици, за да завършим проектите и реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, преди да загубим безвъзвратно европейско финансиране.

Успоредно с това, на дипломатическия фронт в Брюксел България е длъжна да изгради твърда коалиция в защита на кохезионната политика. Съществува реален риск следващият бюджет на ЕС да бъде погълнат изцяло от Зелената сделка и дигитализацията, което би оставило родната базова инфраструктура замръзнала в 20-ти век.

Освен това строителният бранш алармира, че без дълбоки законодателни промени секторът ще продължи да буксува, тъй като Законът за обществените поръчки в настоящия си вид остава неработещ и тромав инструмент. За да се излезе от този порочен кръг, Камарата настоява за задължително въвеждане на стандартизирани договори от типа FIDIC. Тяхната цел е да върнат баланса и да разпределят отговорността честно, така че строителят да спре да бъде дежурната изкупителна жертва за лошото планиране на възложителя.

Цялата тази трансформация обаче би била невъзможна без мащабна дигитализация на процесите – единственият начин да се сложи край на административния произвол и кадастралните абсурди, които в момента играят ролята на непреодолима стена дори пред най-малките частни инвеститори.

ПЧП, корупцията и частните капитали

Тъй като ресурсът на държавата и европейските фондове няма да е достатъчен за нужните мегапроекти, експертите са категорични, че формулата задължително трябва да включва частен капитал чрез публично-частни партньорства (ПЧП). Моделите са измислени и работят в цял свят – от тол-системите в Гърция до концесиите на магистрали в Китай и дори успешният пример с Дунав мост 2 у нас.

Имаме и финансов ресурс в лицето на пенсионните фондове, които в момента изнасят парите си в чужбина, защото в България липсват дългосрочни инвестиционни инструменти. Защо тогава ПЧП у нас на практика не съществува? Отговорът на икономиста Ясен Гуев бе болезнено откровен:

Когато става въпрос за България, става въпрос за корупция. Това е основната причина тези неща да не се случват. Причината държавата да не тръгне към този модел е, че контролът трябва да отиде в частна структура. Големите проекти създават напрежение, защото са свързани с местенето на пари от един човек към друг.“