Цените на тока в Европа падат под нулата и това не е добре

Бумът при слънчевата и вятърната енергия се свързва с увеличаването на отрицателните цени на електроенергията, които обхващат Европа. Според анализаторската компания Montel, отрицателните цени на електроенергията на Иберийския полуостров са достигнали нов исторически максимум през първото тримесечие на 2026 г. Това е ситуация, при която цената на електроенергията на едро пада под нулата поради превишение на предлагането над търсенето.

Испания е най-силно засегната, като отчита 397 часа с отрицателни цени между януари и март – значително увеличение спрямо 48 часа през същия период на 2025 г., докато Португалия достига 222 часа с поднулеви цени за същия период.

Отделен анализ на Bloomberg, базиран на данни от Epex Spot SE, показва, че във Франция броят на часовете с отрицателни цени почти се е удвоил тази година спрямо 2025 г., Германия също отчита увеличение от 50%.

Повечето отрицателни цени са регистрирани през април, което се дължи на рязкото увеличение при соларното производство заради по-дългите светли часове. Силните ветрове, преминаващи през Европа, от друга страна, засилват вятърната енергия, което води до производство на повече електроенергия, отколкото е необходимо.

Испанската консултантска компания AleaSoft Energy Forecasting установява, че Германия е отчела най-ниската среднодневна цена на електроенергията – 16.34 евро/MWh на 5 април. На същата дата френският пазар е отчел среднодневна цена -3,56 евро/MWh, докато Белгия е регистрирала средно 0.05 евро/MWh.

Британският, скандинавските и нидерландският пазар са отчели най-ниските си среднодневни стойности от октомври 2025 г. насам – съответно 6.85 евро, 7.61 евро и 14.46 евро/MWh.

Въпреки че отрицателните цени на електроенергията звучат като добра новина на фона на нарастващите разходи за енергия, това явление всъщност няма да доведе до по-ниски сметки за потребителите.

Защо възникват отрицателни цени?

Цените стават отрицателни, когато предлагането надвишава търсенето. На европейския пазар „Ден напред“ производителите подават оферти, в които посочват колко електроенергия ще продадат и на каква цена – обикновено положителна.

С настъпването на пролетта и удължаването на дните, благоприятните метеорологични условия могат значително да увеличат производството на слънчева и вятърна енергия – което води до излишък. Това често се случва и по време на официални празници, когато потреблението е по-ниско от обичайното.

Производителите могат да подбиват цените си взаимно, като вземат предвид оперативните разходи и разходите за рестартиране, за да избегнат спиране на мощностите (ограничаване на производството). Причината е, че те или продължават да печелят чрез субсидии и договори, или биха понесли по-големи загуби при спиране.

Например, миналата година Великобритания е загубила впечатляващите 1.47 милиарда паунда (около 1.67 милиарда евро), като е ограничила работата на вятърни турбини и е плащала на газови централи да се включат.

Как Европа може да избегне отрицателните цени?

Решаването на този проблем не е лесно. Остарялата енергийна мрежа на Европа не е проектирана за бума на възобновяемите източници, а за централно разположени електроцентрали. Това означава, че вятърната и слънчевата енергия – често генерирани в отдалечени райони – трудно достигат до местата, където са нужни, като домове и офиси.

Въпреки че инвестициите в мрежата са нараснали с 47% през последните пет години до около 70 милиарда евро годишно, експерти предупреждават, че това все още не е достатъчно.

Скорошен доклад на енергийния мозъчен тръст Ember предупреждава, че над 120 GW планирани възобновяеми мощности са изложени на риск поради „недостатъчен мрежов капацитет“ в Европа. Това включва 16 GW покривни соларни инсталации, засягащи повече от 1.5 милиона домакинства.

Предоставянето на безплатна или по-евтина електроенергия е друг начин за справяне с отрицателните цени – стимул, който вече се обсъжда във Великобритания.

Главният изпълнителен директор на Octopus Energy, Грег Джаксън, който отдавна настоява за реформи с цел по-евтина енергия вместо ограничаване на вятърното производство, смята, че подобни инициативи трябва да станат постоянни, за да насърчат потребителите да инвестират в електрификация.

Решение ли е съхранението в батерии?

Основният проблем при отрицателните цени е, че излишната електроенергия трудно се съхранява. Това води до призиви за разширяване на системите за съхранение на енергия в батерии (BESS) в Европа.

Миналата година Европейският съюз е инсталирал нови 27.1 GWh капацитет за съхранение – отбелязвайки 12 поредни години на рекорден растеж.

Според доклад на Solar Power Europe от 2026 г., въпреки десетократното увеличение на батерийния капацитет в ЕС от 2021 г. насам до над 77 GWh, Европа остава „далеч от необходимото ниво“.

За да постигне целите си за 2030 г., ЕС трябва отново да увеличи капацитета десетократно – до около 750 GWh през следващите пет години.

Пет пазара в ЕС са осигурили над 60% от новия капацитет за съхранение през 2025 г., като Германия и Италия водят класацията. България се превръща в най-бързо растящия пазар, изкачвайки се на трето място, следвана от Нидерландия и Испания.