Разширението на пътя между „Струма“ и ГКПП „Кулата“ стигна до ОВОС

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябва да прецени дали за планираното разширяване на близо 2-километровия пътен участък между края на автомагистрала „Струма“ и ГКПП „Кулата“ е необходимо извършването на пълна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Проектът вече е в процедурата по екологичното законодателство, а публикуваната документация дава повече подробности както за бъдещата организация на движението, така и за растящото натоварване по направлението към Гърция.

На 10 септември МОСВ осигури 14-дневен обществен достъп до информацията по проекта именно във връзка с текущата процедура за преценяване на необходимостта от ОВОС. Становища могат да се подават до 24 септември. Това означава, че на този етап ведомството още не провежда пълна ОВОС, а трябва да реши дали такава ще бъде необходима.

Процедурата започна по-рано през лятото. АПИ е внесла уведомлението за инвестиционното предложение на 8 юли, а допълнителна информация – на 31 юли. На 1 септември МОСВ обяви, че проектът е допустим спрямо режимите на засегнатите защитени зони и може да продължи по съответните процедури.

Последните близо 2 км преди границата

Става въпрос за връзката, която започва там, където завършва Лот 4 „Сандански – Кулата“ на  „Струма“, и продължава по първокласния път I-1 до ГКПП „Кулата“. Лот 4 „Сандански – Кулата“ започва южно от Сандански, преминава покрай района на Ново Делчево, Дамяница и пътния възел за Петрич и Мелник и завършва преди Кулата. Оттам първокласният път I-1 продължава още близо 2 км до самия граничен пункт. Именно тази връзка между края на магистралата и ГКПП „Кулата“ ще бъде разширявана.

В началото на отсечката автомагистралният габарит преминава в три ленти – две към „Кулата“ и една към Сандански. След кръстовището за с. Кулата пътят до граничния пункт е с променлива широчина – на места четирилентов, а на други двулентов. В проектните документи този „намален и нехомогенен габарит“ е посочен като причина за транспортни проблеми и влошаване на пътната безопасност в предграничната зона.

За разширението Economic.bg писа още през ноември 2024 г., когато АПИ стартира процедурата за изготвяне на разширен идеен проект, инженерно-геоложки проучвания и ПУП. През 2025 г. за проектант беше избран „Пътпроект“, който предложи цена от 25 566 евро без ДДС (49 999 лв.)

Трафикът е нараснал с близо 17% само за година

Един от по-интересните нови детайли в документацията са данните за натоварването на направлението. Според информацията на Националното тол управление от най-близката отчетна точка при Марикостиново средноденонощният годишен трафик е нараснал от 6388 превозни средства през 2023 г. на 7337 през 2024 г. и 8570 през 2025 г. Последното увеличение е 16.81%. Леките автомобили формират средно 72% от потока, а тежкотоварните превозни средства – около 21%, или приблизително всяко пето превозно средство.

В документа е направена и груба дългосрочна прогноза, според която трафикът може да достигне около 14 100 превозни средства дневно през 2030 г., 17 250 през 2040 г., 19 060 през 2050 г. и над 21 хил. през 2060 г.

Особено натоварен е участъкът през летните месеци и почивните дни заради туристическия поток към и от Гърция, като според анализа и сега се наблюдават опашки и задръствания.

При запазване на сегашния пътен габарит прогнозата е проблемът постепенно да се задълбочава. За 2030 г. са заложени задръствания в пиковите часове, през 2040 г. трафикът вече се очаква да доближава 80% от капацитета на пътя, а през 2050 г. той е определен като „на ръба на възможностите си“. За 2060 г. анализът използва формулировката „хронично задръстване (колапс)“. При реализация на проекта прогнозата е за значително по-стабилно движение.

Как ще се промени движението?

Основният замисъл на проекта е известен още от старта на поръчката – осигуряване на по две ленти във всяка посока с разделителна ивица. Актуалното идейно решение вече конкретизира организацията. От края на „Струма“ до кръстовището за с. Кулата е заложена проектна скорост от 90 км/ч, в самото кръстовище – 50 км/ч, а след него към ГКПП „Кулата“ – 30 км/ч. Пътят се разработва с габарит Г20 – две самостоятелни платна с по две активни ленти и средна разделителна ивица.

Проектът урежда отделно и достъпа до множеството крайпътни търговски обекти в посока Кулата – Сандански. За тях се предвижда локално платно с ширина 6 м – две ленти по 3 м, отделено от основния път с 3-метрова зелена ивица.

Документацията определя и конкретни места, от които автомобилите ще могат да се включват от локалното платно към основния път или обратно. До кръстовището за с. Кулата уширението е предвидено основно от дясната страна на съществуващия път, за да бъдат запазени изградените входове към крайпътните обекти. След кръстовището трасето също е разположено така, че да не засегне бензиностанцията на „Петрол“ и намиращото се в района казино, с изключение на малка част от съществуващ остров на бензиностанцията.

Светофар при връзката за с. Кулата

Промени са разработени и за съществуващото четириклонно кръстовище към с. Кулата и промишлената зона. Проектът запазва основния тип на кръстовището, но променя габарита на главното направление и добавя отделни ленти за леви завои. След разглеждането на първия междинен етап от Експертния технико-икономически съвет е решено разработката да бъде допълнена и със светофарна уредба и осигурено пешеходно пресичане.

При старта на проектантската процедура АПИ беше заложила и възможност за обособяване на лента за изчакване на тежкотоварните автомобили от кръстовището към ГКПП „Кулата“. В сегашната разработка за първия междинен етап обаче отделна изчаквателна лента не е описана като част от проектното решение. Тъй като разработката все още е на междинен етап, от документацията не може да се направи категоричен извод, че идеята окончателно е отпаднала.

Част от трасето попада в две зони от „Натура 2000“

Първите около 800 метра от проектираното разширение – от края на „Струма“ до км 439+300 – попадат в границите на две защитени зони от европейската мрежа „Натура 2000“. Едната е „Рупите – Струмешница“, създадена за опазване на природни местообитания и дивата флора и фауна, а другата – „Рупите“, за опазване на дивите птици. В същото време проектът не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Според представената от АПИ документация в обхвата на самото разширение не са установени природни местообитания, но се засягат малки площи от потенциални местообитания на 14 вида, предмет на опазване в зоната „Рупите – Струмешница“. Сред тях са видове костенурки, земноводни, прилепи, видра и други. Най-големите отчетени засегнати площи са под 0.05% от съответните местообитания в защитената зона.

За зоната „Рупите“, която е за птиците, терените извън сегашния път са описани основно като изоставени и частично обработваеми ниви, полски пътища и терени около вече съществуващи крайпътни обекти. Документът посочва, че сравнително малко от защитените видове птици биха използвали постоянно непосредствения обхват за размножаване и хранене, макар други видове да могат да го използват за търсене на храна.

Именно наличието на защитените зони и потенциалните въздействия върху тях са сред факторите, които се разглеждат в настоящата екологична процедура. В документа са заложени и мерки при строителството – да не се депонират земни и скални маси в защитените зони и транспортът на строителни материали в тях да се извършва само по съществуващи и предвидени строителни пътища.

Пари за строителството се търсят от Европа

Екологичната процедура върви паралелно с опитите на държавата да намери финансиране за реализацията на проекта. Припомняме, че в началото на септември стана ясно, че, разширението на пътя между края на „Струма“ и ГКПП „Кулата“ е сред транспортните проекти, с които България ще кандидатства съвместно с Гърция и Румъния за европейско финансиране. При този проект страната ще търси средства вече за строителството, включително по направлението за военна мобилност.

В новата документация също се акцентира върху това предназначение. Посочва се, че стесненият участък затруднява преминаването на военна техника, докато разширението трябва да увеличи капацитета и за извънгабаритно оборудване.