Пенсионните дружества поставиха условия преди да инвестират в инфраструктура
Средствата ще влизат чрез финансови инструменти на регулиран европейски пазар и само при пълна прозрачност
© ECONOMIC.BG / AI генерирана
Пенсионните дружества имат интерес да инвестират в изграждането на инфраструктура в България, в т.ч. магистрали, пътища, тунели и пр., но при конкретни условия. Това заявиха от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) по време на пресконференция. На нея от бранша коментираха, че законът дава възможност за подобни инвестиции, но понастоящем реални проекти и подходящи инструменти, в които да се вложат средства от частните пенсионни фондове, все още липсват.
Напомняме, че по-рано през годината парламентът разреши на частните фондове да влагат не повече от 10% от активите под управление в инфраструктура в България. Още в края на 2025 г. самият бранш изрази готовност да инвестира в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), по пример на световните практики, включително в САЩ, Австралия, Канада и в европейски страни,
Тогава от БАДДПО посочиха, че вложените активи в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията и водят до повишено икономическо благосъстояние и стабилна доходност.
До момента имахме само няколко реализирани инвестиции, отнасящи се до облигации, емитирани от общини и 1 – 2 емисии от Българска банка за развитие“, посочи Милен Марков, член на УС на БАДДПО и главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“ АД.
Очакванията на бизнеса са тепърва да бъдат създадени дружества, изпълняващи проекти, чието финансиране в значителна част да идва от пенсионните фондове.
Как ще стават инвестициите
От бранша подчертаха, че вложенията няма да са пряко „наливане“ на пари в строеж, а ще минават през структуриран финансов инструмент, търгуван на регулиран европейски пазар и подчинен на цялата европейска регулация. Идеята е инфраструктурният проект да бъде превърнат в ценна книга, която дружествата преценяват като всяка друга инвестиция.
Според бизнеса, влизането на пенсионните фондове дори би увеличило прозрачността и ефективността на инвестициите, тъй като обикновено се стига до привличане на външни партньори, като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Преди години имаше идея да финансираме магистралата Русе – Велико Търново – Бяла чрез облигации, акции или привилегировани акции, но тя пропадна, тъй като не се разбрахме за справедливите параметри на проекта“, сподели Марков.
„Ако се направи читаво“
Светла Несторова от БАДДПО и председател на УС на ПОК „Доверие“ АД каза, че за да се присъедини едно дружество към инфраструктурен проект и да участва в неговото финансиране, той трябва да отговоря на определени условия:
- прозрачност – на инструмента, на концесионери, на проект и на неговото бъдеще;
- добро управление – проектът трябва да отговаря на всички международни изисквания за добро управление.
Никой няма да рискува парите на осигурените лица, ако няма тези две неща“, категорична бе Несторова.
Не на последно място, тя добави като изискване и „ясна дългосрочна финансова полза за осигурените лица“.
Ако това се направи читаво, ние с удоволствие ще участваме, защото ползата ще бъде двойна и за доходност, и за стабилизация на портфейлите“, смята Несторова.
Държавата ще опре до частните фондове
С уговорката, че това е негово лично мнение, Марков допусна, че в бъдеще държавата може да се обърне именно към пенсионните фондове за финансиране на инфраструктура.
Но в бъдеще явно ще имаме проблем с привличането (бел. ред. – на финансиране). Най-вероятно ще се наложи държавата да се възползва от възможността за финансиране от пенсионните фондове. И може би това е причината да се повиши процентът на инвестиране в инфраструктурни инструменти“, коментира той.
Сходна позиция изрази Несторова, според която темата е особено важна предвид проблемите на държавния бюджет с дефицита и тегленето на външен дълг. Тя допълни, че проектите не е задължително да са нови – може да се влага и в действащи обекти, което би изисквало концесиониране или приватизация.