Доходността по 10-годишните облигации на Япония достигна 3%

Третият по големина пазар на облигации в света премина граница, която не беше достигал от три десетилетия, макар че още по-впечатляваща е скоростта на покачването.

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации достигна равнище, невиждано от септември 1996 г., под влияние на инфлацията, опасенията за публичните финанси и почти пълната увереност, че Японската централна банка ще затегне паричната политика този месец – очакване, което активно беше насърчавано и от Вашингтон по време на срещата на Г-20 в Северна Каролина, пише Euronews.

Доходността по 10-годишните книжа се е увеличила повече от три пъти за две години и приблизително се е удвоила, откакто премиерът Санае Такаичи встъпи в длъжност през октомври миналата година с програма за фискална експанзия, която притеснени инвеститори възприемат като безразсъдна.

Доходността и по облигациите с по-кратък матуритет е на крайни нива – тази по 5-годишните японски книжа е на рекорден връх, а по 2-годишните е на най-високото си равнище от над три десетилетия.

Непосредственият двигател е паричната политика, като основната лихва на Японската централна банка е 1% – равнище, наблюдавано за последно преди 31 години и достигнато чрез постепенна поредица от повишения. Първо от 0.5% на 0.75% през декември миналата година, а след това до 1% през юни.

Централната банка заседава на 17 и 18 септември, като пазарите оценяват на 80 – 90% вероятността за ново повишение до 1.25%, което би означавало увеличение с 0.75 процентни пункта на основната лихва в Япония само за девет месеца.

Разпродажбите на облигации обаче не са ограничени само до Токио.

Доходността по облигациите в световен мащаб достигна най-високото си равнище от 2008 г. насам, като индексът на Bloomberg за държавния дълг се повиши за четвърти пореден ден – до 3.72%, след като поскъпването на петрола засили опасенията за инфлацията, а ястребовата реч на председателя на Федералния резерв, Кевин Уорш, в Джаксън Хоул увеличи вероятността и за повишение на лихвите в САЩ.

30-годишните американски държавни облигации в момента преживяват най-лошата си серия от 2006 г. насам.

Вашингтон настоява за по-бързо повишаване на лихвите в Токио

Министърът на финансите на САЩ, Скот Бесънт, използва първия ден от срещата на Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, за да насърчи Япония към по-строга парична политика.

Разполагам с информация, с която пазарът не разполага, и вярвам, че японското правителство и Японската централна банка ще предприемат действията, които ще доведат до по-силна йена“, заяви той публично по време на събитието.

На директен въпрос от журналисти дали има предвид по-високи лихвени проценти, Бесънт отговори: „Мисля, че пазарът вече го калкулира“.

Ден по-рано американският финансов министър отиде още по-далеч, като заяви, че очаква управителят на Японската централна банка Казуо Уеда „да постъпи правилно“ по отношение на паричната политика.

Според японската обществена телевизия NHK, която се позовава на интервю със заместник-министъра на финансите на САЩ по международните въпроси Ерин Браун, Бесънт е заявил както на Уеда, така и на министъра на финансите Сацуки Катаяма, че следващият ход на Япония трябва да бъде повишение на лихвите, и е призовал Токио да даде сигнал, че поставя публичните финанси на устойчива основа.

Разказът на Катаяма за същата среща обаче беше по-ограничен.

Потвърдихме, че подреденият курс на йената е от съществено значение за стабилността на глобалните финансови пазари, включително тези на Съединените щати, и че продължаващите координирани усилия на Япония и САЩ допринасят за постигането на тази обща цел“, заяви японският финансов министър пред журналисти.

Катаяма посочи, че паричната политика изобщо не е била обсъждана, отказа да коментира дали настоящите нива на йената могат да бъдат определени като подредени, а по-рано определи съвместното изявление за интервенции като документ, който „беше много силен и все още е в сила“.

Високопоставен представител на финансовото министерство беше още по-категоричен, като заяви, че Японската централна банка определя политиката си според състоянието на японската икономика, а не според това, което Вашингтон ѝ казва да прави.

В крайна сметка валутата е това, което Вашингтон следи.

Японската йена се търгуваше около 160 за долар във вторник – равнище, което пазарите приемат като праг за нова интервенция. Валутата се повиши с около 3%, след като отслабна до най-ниското си ниво след рядката съвместна операция, предприета от САЩ и Япония в края на юли.

Бесънт определи последните движения като неподредени, което насочва вниманието по-скоро встрани от повторение на подобна интервенция и към лихвените проценти като предпочитан инструмент за действие.