Държавните хранителни магазини си намериха сгради

Държавните хранителни магазини няма да са в помещенията на „Български пощи“, а ще работят в търговските обекти на Централния кооперативен съюз (веригата магазини КООП – бел .ред.) в цялата страна. Това става ясно от отговор на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на въпроси от Economic.bg, изпратени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Въпреки че дружеството трябваше да е учредено преди месеци и вече да функционира, министерството тепърва подготвя разпореждане, което да се одобри от Министерския съвет, за учредяване на държавната фирма „Магазин за хората“ ЕАД със 100% участие на държавата. Началният капитал на дружеството е 10 млн. лв.

Централният кооперативен съюз (ЦКС) е обединение на физически и юридически лица, „които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси“.

Идеята на ЦКС е да помага на малки търговци (физически лица, фирми и кооперативи) да пласират продукцията си. Докато идеята на държавните магазини е да поддържа ниски цени на определени продукти, които обаче са произведени от частни фирми. Това от една страна излиза от идеята за Кооператива, а от друга – не е ясно как ще бъдат накарани частните фирми да продават по-евтино. Един от вариантите е членовете на ЦКС да бъдат заставени да продават с по-ниски надценки.

Тези детайли все още не са ясни, тъй като държавата се бави с авангардната си идея.

---

Прочетете още

• Таван на надценки, 50% българско и лимит на промоции: Държавата се намесва в търговията
• „Хаос и липса на стоки“: Tаванът на надценките вещае само проблеми
• „Обсъдена тема“: Министри отказват да говорят в парламента за държавните магазини

---

Без консултация с Брюксел

Според първоначалната идея, държавната верига трябваше да има 50% дял български продукти по своите рафтове. Икономисти обаче предупредиха, че това би нарушило редица европейски разпоредби, включително основни принципи на Европейския съюз за конкуренцията и свободното придвижване на хора, капитали и стоки.

Въпреки това от отговорите изглежда, че ведомството не се е консултирало изрично за своята идея с Европейската комисия.

Министерството на земеделието и храните стриктно спазва процедурата за създаване на търговско дружество във формата ЕАД със 100% собственост на капитала на МЗХ, като възникващите въпроси се уточняват със заинтересованите лица, когато има такава необходимост“, казват от там.

Още при представянето на идеята Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), предупреди, че Брюксел може да оспори текстовете, защото са директна намеса в търговски отношения – и като количество, и като цена (бел. ред. – заради определения таван на търговските надценки).

Спорно е дали тези текстове ще станат реалност“, каза икономистът.

Припомняме, че подобен казус се разви през пандемичната 2020 г., когато третото правителство на Бойко Борисов, а по-конкретно тогавашният земеделски министър от ГЕРБ Десислава Танева, наложи квоти за български продукти в големите хранителни вериги. Тогава ЕК поиска от България да премахне ограниченията, тъй като противоречат на принципа за свободно придвижване на стоки, услуги и капитали в Договора за функционирането на ЕС.

От ресорното ведомство обаче са на мнение, че риск от оспорване или дори санкции няма.

На този етап няма идентифициран риск от санкции или от оспорване на проекта на разпореждане от ЕК“, пишат от там.

Без съветване и с пазарните регулатори

Същото се отнася и за консултациите с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) макар и в началото на април министърът на икономиката Петър Дилов изрично да посочи, че е добре да се прецени доколко идеята е съвместима с правилата за конкуренция, предвидени в правото на Европейския съюз.

Тогава той каза, че „потенциалният ефект“ от новото държавно предприятие върху конкуренцията и съвместимостта му с европейските правила „следва да бъде оценен от КЗК“.

Няма нормативно установено задължение при подготовката да се извършва консултация с КЗК или друг регулаторен орган“, посочват от там.

И още неясноти

Друга неяснота е уж уговореният 50% дял от български стоки. В отговор на директен въпрос какъв ще е делът на родните стоки в тези магазини, от отговорното ведомство казват, че „стремежът на Министерството е в подкрепа на българските стоки“.

Запазва се обаче правилото търговската надценка да е не повече от 10%.

Така въведеното изискване за формиране на крайна цена към потребителя се явява задължително и МЗХ ще се придържа към него“, добавят от там.

Според тях „на този етап не е идентифициран“ риск от „деформиране“ на ценообразуването, за какъвто предупреждават експерти.

Работата продължава

Понеже става въпрос за разпореждане на МС, документът няма нормативен характер и затова няма да бъде проведена обществена консултация за него.

След приемането от МС, разпореждането ще бъде публикувано в Правно-информационната система на Министерски съвет“, казват от там.

Кабинетът на премиера Росен Желязков дълго време мълчеше по темата с магазините. Всъщност от приемането на Бюджет 2025 нова информация за тях почти няма.

В средата на март Тахов даде специална пресконференция за магазините, говорейки и за закон за таван на надценките, а скоро след това той отрече да се готви закон, наричайки го „само концепция“ по време на среща с представители на търговските вериги и потребителските организации.

Тахов, заедно с финансовия министър Теменужка Петкова, трябваше да бъдат изслушани и в парламента по въпроса с магазините и надценките, но това отпадна няколко пъти от дневния ред.