„Хаос и липса на стоки“: Tаванът на надценките вещае само проблеми

Държавната идея за таван на надценките на няколко нива по търговската верига може да създаде проблеми, хаос и дори да доведе до липса на стоки по рафтовете.

За това предупреждават редица икономисти.

Ефектът от това (бел. ред. – идеята на правителството "Желязков" за законодателни промени, представена от земеделския министър Георги Тахов) вероятно ще бъде изключително трудно прилагане на този механизъм, хаос и в някои случаи – липса на стоки, защото ще е по-лесно да ги няма, никой не може да задължи търговците да продават дадена стока“, каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) пред Economic.bg.

Той поясни, че за момента все още няма публикуван законопроект за представената в понеделник държавна идея, която включва ограничаване на търговските надценки до 20%, задължителен 50-процентов дял на български продукти в магазините и лимитиране на промоционалните оферти, съответно все още няма яснота как точно ще се осъществят тези цели.

Заради множество конфликтни цели може да има негативни резултати, отделно че всяка намеса (бел. ред. – на държавата върху пазара) е неефективна и рядко води до добър резултат“, каза Ганев.

Според него конфликтът в законопроекта произтича още в заложените цели – повече средства да останат в производителя, неговите стоки да са на рафтовете и регулация на надценката.

Тези три цели не могат да бъдат постигнати“, каза икономистът.

Ганев изтъкна, че наистина има сегменти, в които българските стоки преобладават, но има и такива, при които те липсват, съответно стои казусът, че дори да искаме повече родни продукти, стои проблемът с тяхното производство.

Държавата със сигурност не трябва да се меси“, каза и доц. д-р Щерьо Ножаров от БСК по време на конференция на списание "Мениджър".

Според него подобни тавани на надценките ще „деформират ценообразуването“, а усилията на държавата следва да се фокусират върху борбата със сивата икономика, оценена на 60 – 70 млрд. лв. Той обясни, че държавата трябва да мисли как да изсветли веригите на доставки и да осигури повече инвестиции, които у нас са на ниво 16 – 18% от БВП, докато средното за Европа е 23%.

„Сивият сектор в България е голям, т.е. държавата трябва да се меси дотам, докъдето може да ограничи сивата икономика“, каза доцентът.

Не трябва да решаваме пазарния провал с държавен провал“, добави икономистът.

Преслав Райков, финансов анализатор, коментира, че единствената намеса на държавата трябва да е в осигуряването на инфраструктура и административно спокойствие.

Брюксел може да оспори българските планове

Ганев предупреди, че Европейската комисия може да оспори българската идея. Причината е, че тя противоречи на европейски разпоредби.

Поради начина, по който се прави, най-вероятно законопроектът ще бъде оспорен", каза Ганев.

Той добави, че това е директна намеса в търговски отношения – и като количество, и като цена – която е и дискриминация, понеже засяга само веригите, но не и по-малките магазини.

Спорно е дали тези текстове ше станат реалност", обобщи икономистът в коментар за Economic.bg.

Припомняме, че подобен казус се разви през пандемичната 2020 г., когато третото правителство на Бойко Борисов, а по-конкретно тогавашният земеделски министър от ГЕРБ Десислава Танева, наложи квоти за български продукти в големите хранителни вериги. Тогава Европейската комисия поиска от България да премахне ограниченията, тъй като противоречат на принципа за свободно придвижване на стоки, услуги и капитали в Договора за функционирането на ЕС.

Петър Ганев, от своя страна, заяви, че чуждите продукти не следва да се „дамгосват“, тъй като голяма част от разнообразието идва от това, че България е част от свободния пазар.