Сред основните опасения на българските потребители е какво ще стане с лихвите по техните банкови кредити, след като България официално влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Според някои, неминуемият резултат ще е повишение на лихвите, въпреки че Законът за въвеждането на еврото в България изрично го забранява. Условието е разписано в чл. 44, алинея 3, която гласи, че:
Към датата на въвеждане на еврото новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото“.
Следващата алинея пък сочи, че същото се отнася и за договори с фиксирана лихва.
При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане“, става ясно от ал. 4 на чл. 44 на Закона.
И все пак, в последните седмици в експертните среди се повдигна темата какво ще стане, ако банките решат да променят базата, на която определят размера на своите лихви, и преминат към европейския индекс EURIBOR и дали няма това да оскъпи кредитите.
Как се определят лихвите в България
Понастоящем, заемите в България се предлагат с фиксиран или променлив лихвен процент. При фиксираната лихва банката и потребителят договарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора.
Друг тип лихва е променливата, чийто размер е сбор от два елемента – референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, определяна индивидуално за всеки кредитополучател.
Референтната лихва се изчислява от независими органи (като Българска народна банка) и може да е индекс или индикатор. Банките разчитат на него, за да предложат лихви, които са адекватни за състоянието на икономическата система.
До 2018 г. такъв индикатор за българските банки бе индексът СОФИБОР (Sofibor), но след влизането в сила на нови европейски регулации, той спря да съществува. Тогава всяка банка трябваше да избере с какво да го замени, а условието бе изборът да включва ясни и публично достъпни индикатори.
Понастоящем решението кой да е използваният индекс продължава да се взима самостоятелно от всяка търговска банка.
Ще преминат ли банките към EURIBOR
Предстоящото въвеждане на еврото поради опасения, че финансовите институции ще бъдат принудени да използват EURIBOR (Euro Interbank Offer Rate) – индексът, който европейските банки използват за определяне на своите лихви, които в момента са по-високи от българските.
Темата за бъдещето на лихвите в България бе засегната по време на конференция, провела се във вторник в София. На нея различни експерти от банковия сектор се обединиха около мнението, че няма изгледи лихвите по кредитите у нас да се променят след въвеждането на единната валута.
Банките по-скоро няма да се изкушат да променят базата (за лихвите), защото, използвайки местни индекси, ние, на практика, митигираме (смекчаваме) лихвения риск“, заяви Цветослав Димов, главен финансов и изпълнителен директор на Банка ДСК и член на УС.
Той обясни, че това, което банките плащат по депозитите, го дават по кредитите.
От страна на банките, аз не виждам голям стимул, поне на този етап, за преминаване към EURIBOR индекса“, обобщи Димов, прогнозирайки, че лихвите ще останат ниски.
Теодор Маринов, член на УС и изпълнителен директор „Финанси“ в ОББ, изрази увереност, че крайното ниво на лихвите догодина няма да бъде по-различно, а дали то ще се базира на EURIBOR, или друг индекс, ще зависи от самите банки.
Лихвената база е въпрос на решение на всяка банка“, изтъкна той.
Няма пазарни условия
Някогашният подуправител в БНБ, бивш служебен финансов министър (2013 г.) и понастоящем член на Надзорния съвет на банка ДСК, Калин Христов, обаче даде и друга гледна точка. Той напомни, че от 2022 г. насам Европейската централна банка (ЕЦБ) е започнала цикъл на затягане на паричната политика (т.е. повишение на лихвите), но в България това не се е случило поради високата ликвидност на банковата система.
При олигополистичен пазар с четири банки, които имат 80% от новоотпуснатия кредит, този, който пръв тръгне да увеличава лихвите, ще загуби пазарен дял. Тази среда ще продължи да действа и следващата година, затова няма пазарни условия лихвите да започнат да се увеличават“, прогнозира той.
И допълни, че това правило е „структуроопределено“, но ако средата се смени, „много неща ще се сменят“.
Това е функция не на еврото, а функция на структурата на пазара“, обобщи Христов.
Истината обаче е, че някои български банки вече използват EURIBOR, като ОББ, която на сайта си пише:
EURIBOR е лихвеният процент, предлаган от първокласните банки, участващи на Лондонския междубанков пазар, за депозити в евро. Лизинговите схеми, предлагани от ОББ Интерлийз (при финансиране в евро), се актуализират на всеки 90 дни, съобразно действащия тримесечен EURIBOR“.
ОТП Лизинг, дъщерно лизингово дружество на Банка ДСК, също използва този индекс:
Към момента на сключване на договора се прилага референтен лихвен процент в размер на 3-месечен ЕURIBOR, определен към края на тримесечието, предхождащо последното завършено календарно тримесечие преди сключването на договора“, посочват от там.
Симона Гоцова 
