От научна фантастика към реалност: Термоядрен реактор на море

На Земята има само едно устройство за термоядрена енергия, което е успяло да достигне ключов научен праг, но изпълнителният директор на Maritime Fusion Джъстин Коен вече се готви да постави термоядрен реактор на кораб.

Идеята не е чак толкова фантастична, колкото звучи. Благодарение на напредъка в изкуствения интелект, изчислителната техника и свръхпроводящите магнити, термоядрената енергия е по-близо от всякога до комерсиална реалност. Все повече изглежда, че въпросът е „кога“, а не „дали“. А когато това се случи, тя обещава да достави огромни количества чиста енергия от изобилен източник на гориво – водата.

Поставянето на реактор на кораб също не е задължително неразумно. Днес подводници и самолетоносачи с ядрени реактори рутинно бродят по моретата. Те са тихи, мощни и могат да работят десетилетия, преди да се наложи презареждане. Гражданският сектор дори експериментираше с идеята за товарни кораби с ядрено задвижване още през 60-те и 70-те години.

Ядреното делене определено проправи пътя за ядрената енергия на корабите“, заяви Коен, съосновател на Maritime Fusion, пред TechCrunch.

Предимства пред ядреното делене

Термоядреният синтез обещава да даде на корабите подобни възможности, но без опасенията от аварии, разпространение на оръжия или радиация. Засега секторът се е фокусирал върху изграждането на първите реактори на сушата. „Сигурен съм, че сме първите, които наистина анализират какво би било да се постави токамак (б.а. – устройство, в което се създава и удържа високотемпературна плазма) на кораб“, каза Коен, имайки предвид проект за термоядрен реактор.

Ако термоядрената енергия се окаже успешна, скокът на Maritime към моретата ще я изведе начело. Освен това, според Коен, от бизнес гледна точка може би е по-лесно да се започне в морето.

Първите термоядрени електроцентрали няма да са евтини и ще отнеме време, докато цената им спадне. „Конкуренцията с енергията от слънце и вятър в електропреносната мрежа е изключително трудна от гледна точка на разходите“, обяснява Коен.

В морето обаче икономиката изглежда по-различно. Амонякът и водородът са двата основни претендента за заместване на дизеловото и бункерното гориво на товарните кораби, но все още са доста скъпи.

Това са някои от другите наистина скъпи горива, които всъщност може би са единствените неща, толкова скъпи, колкото първият по рода си термоядрен реактор“, каза Коен. „В тези случаи ние всъщност сме конкурентни направо.“

Финансиране и технически детайли

За да доразвие концепцията си и да започне да произвежда части за първия си реактор, Maritime Fusion набра 4.5 млн. долара в начален кръг на финансиране, воден от Trucks VC с участието на Aera VC, Alumni Ventures, Пол Греъм, Y Combinator и няколко ангелски инвеститори, съобщи стартъпът ексклузивно за TechCrunch. Компанията бе част от зимната група на Y Combinator за 2025 г.

Maritime вече е започнала да сглобява високотемпературни свръхпроводящи кабели от лента, която закупува от доставчици – предимно японски компании, обясни Коен. Тези кабели в крайна сметка ще формират основата на мощните магнити, необходими на токамака, за да ограничи плазмата за термоядрените реакции. Те също ще се продават на други компании, за да генерират приходи, докато Maritime разработва своята електроцентрала.

Стартъпът очаква първата си електроцентрала, наречена Yinsen, да генерира около 30 мегавата електроенергия. Някои от най-големите инженерни предизвикателства ще бъдат проектирането на поддържащите системи, които събират енергия и поддържат токамака в работно състояние. За да се опрости бордовото оборудване, някои спомагателни задачи като преработката на горивото ще се извършват на брега.

Първият токамак на Maritime ще е с диаметър около осем метра, а компанията прогнозира, че той ще започне да функционира през 2032 г. и ще струва около 1.1 млрд. долара.

Конкуренция и амбиции

За сравнение, Commonwealth Fusion Systems (CFS), считана за лидер в надпреварата за термоядрена енергия, строи Sparc – по-малък токамак с диаметър малко под пет метра. Досега компанията е набрала почти 3 млрд. долара, голяма част от които отидоха за изграждането на демонстрационната централа, която се очаква да заработи през следващата година.

Sparc няма да доставя енергия в електропреносната мрежа – целта му е да докаже, че токамаците могат да генерират повече енергия, отколкото консумират. Пълномащабният реактор на CFS, Arc, който ще захранва мрежата, няма да бъде готов до началото на 30-те години.

CFS има значителна преднина пред много стартъпи в областта на термоядрената енергия, включително новодошлата Maritime. Въпреки това Коен е уверен, че това няма да е пречка.

Няма да харчим милиарди за устройство, което не произвежда енергия за мрежата“, каза той. „Първият токамак, който ще построим, ще бъде токамак, произвеждащ енергия за клиент.“