Иновацията има смисъл, когато променя живота

Доц. д-р Светослав Ценов е изпълнителен директор на Астелас за България, Унгария, Румъния и Гърция. Той съчетава медицинска експертиза и управленски опит. Завършил е медицина и финанси, има докторска степен по социална медицина и здравен мениджмънт и е доцент по клинична фармакология. Професионалният му път обхваща бизнес управлението, корпоративната стратегия, пазарния достъп, институционалните отношения, маркетинга и медицинските дейности.

Доцент Ценов, когато говорим за конкурентоспособността на Европа, рядко поставяме здравеопазването и медицинските иновации в центъра на разговора. Трябва ли именно те да са сред най-големите стратегически приоритети на Европа през следващото десетилетие?

Категорично ДА. Здравеопазването не е разход, а инвестиция в човешкия капитал, икономиката и сигурността. Европа не бива да си позволи да изостава именно там, където се определят качеството на живот и производителността. Медицинските иновации трябва да бъдат стратегически приоритет наред с енергетиката, технологиите и отбраната. Европа има нужда не просто да запази позициите си, а да догони лидерите в някои от най-бързо развиващите се области на медицината.

Европа традиционно е силна в науката, но все по-често се говори, че изостава в превръщането на научните открития в успешни иновации. Споделяте ли тази оценка?

Европа има отлична наука, но предизвикателството е да превърне научното знание в реална иновация и достъп за пациента. В САЩ и Азия движението от лабораторията към пазара е по-бързо. Европа трябва да съкрати тази дистанция чрез по-тясно партньорство между академичната общност, индустрията и държавата и най-вече чрез по-малко административни препятствия пред инвестициите. Науката има стойност тогава, когато достига до хората.

Как регулаторната среда влияе върху решенията на глобалните фармацевтични компании къде да инвестират?

Тя е решаващ фактор. Иновациите изискват години работа и огромни инвестиции, затова компаниите търсят предвидимост. Не става въпрос за по-слаби, а за по-умни, ефективни и последователни регулации. Когато процедурите са бавни и непредвидими, инвестиционният риск нараства и капиталът се насочва към пазари с по-добри условия. Европа трябва да има амбицията да е сред тях, а не да догонва останалите.

Кои регулаторни решения днес насърчават иновациите в Европа и кои ограничават способността ú да привлича капитал и високотехнологични инвестиции?

Силните стандарти за безопасност и качество са безспорно предимство. Проблемът възниква, когато към тях се натрупат административна тежест, фрагментация и продължителни процедури. Нужно е Европа да запази високите си стандарти, но да ускори процесите. Не можем да бъдем лидер в иновациите, ако достъпът до тях е по-бавен от този в конкурентни региони. Сигурността и скоростта не се изключват.

Каква е ролята на Централна и Източна Европа? Може ли регионът да стане по-значим център за научни разработки и клинични изследвания?

Регионът има значителен, но недостатъчно използван потенциал. Разполагаме с добре подготвени специалисти, силни медицински центрове и научни традиции. Клиничните изпитвания са добър пример. С правилните инвестиции в инфраструктура, дигитализация и научна дейност Централна и Източна Европа може да се превърнат в по-значим двигател на европейската иновационна екосистема. Не бива да приемаме ролята на периферия като даденост.

Как Европа да балансира финансовата устойчивост на здравните системи и по-бързия достъп до иновативни терапии? Възможно ли е да постигне и двете, без да прави компромис с темпа на медицинските иновации?

Възможно е, но не чрез механично ограничаване на разходите. Трябва да оценяваме стойността на иновацията в дългосрочен план – по-добри здравни резултати, по-малко усложнения, по-висока работоспособност и качество на живот. Най-скъпото лечение често е закъснялото лечение. Европа трябва да премине от логиката „колко струва лекарството“ към „каква стойност създава то за пациента и системата“. Само така можем да пазим ресурсите и да не изоставаме в достъпа до иновации.

Коя област ще има най-голям ефект върху общественото здраве през следващото десетилетие – персонализирана медицина, генна терапия, дигитално здраве или превенция?

Бих посочил превенцията, подпомогната от персонализирана медицина и дигитални технологии. Най-големият потенциал е да идентифицираме риска по-рано и да се намесим навреме. Генните терапии и персонализираните подходи ще променят лечението на редица тежки заболявания. Европа трябва да ускори внедряването им, ако иска пациентите ú да имат достъп до най-доброто, което съвременната медицина предлага.

Как Европа може да задържи и да привлича талантите, които ще определят следващата вълна медицински иновации?

Талантът следва възможностите. Не е достатъчно да имаме добри университети – нуждаем се също от модерна инфраструктура, достъп до технологии, научни програми и перспектива за развитие. Конкуренцията за таланти е глобална и Европа усеща натиска от САЩ и Азия. Ако искаме да ги задържим, трябва да създадем среда, в която талантливият човек не само работи, но и реализира идеите си.

Как Астелас определя стратегическите си приоритети? Кои терапевтични области и технологии ще са във фокуса на компанията?

Фокусът ни е върху области с високи непосрещнати медицински нужди и решения, които реално може да променят живота на пациентите. Онкологията е ключов стратегически приоритет, наред с други области с потенциал за значим терапевтичен пробив. Инвестираме в иновации и технологии за по-прецизно лечение и по-добри резултати. За Астелас иновацията има смисъл, когато достига до пациента и променя живота му.

Каква е ролята на България и Централна и Източна Европа в дългосрочната стратегия на Астелас? Виждате ли потенциал за по-силно присъствие?

Виждаме сериозен потенциал. България и регионът разполагат с добри специалисти и медицински центрове и може да участват много по-активно в клинични изпитвания и научни партньорства. Същевременно пациентите трябва да получават своевременен достъп до иновации. Това изисква по-добра среда за инвестиции, устойчив диалог между институциите и индустрията и по-бързо въвеждане на новите терапии.

Какво означава „иновация“ днес – ново лекарство или цялостна екосистема за по-добри резултати?

Иновацията е много повече от ново лекарство. Тя включва диагностика, идентифициране на подходящия пациент, проследяване на резултатите и достъп до терапията. Дори най-доброто лечение няма пълната си стойност, ако пациентът не бъде диагностициран навреме или не може да достигне до него. Затова трябва да мислим за цялостна екосистема, която превръща научния пробив в реален здравен резултат.

Какво би направило Европа едновременно по-конкурентоспособна, по-привлекателна за инвестиции и по-добро място за пациентите?

Европа трябва да стане по-бърза, по-предвидима и по-малко фрагментирана. Необходимо е стратегическо инвестиране в здравеопазване, наука и технологии, по-ефективна регулаторна среда и по-бърз достъп до иновации. Европа има ресурсите и експертизата. Това, което ú липсва в някои области, е скоростта. А в медицината скоростта има човешко измерение – когато една иновация закъснее, пациентът също чака.

Как поддържате своето здраве и кои малки навици са най-важни за вас?

С постоянство и умереност. Движение, качествен сън, балансирано хранене и време за възстановяване. Превенцията започва от ежедневните решения. Не вярвам в краткосрочните крайности – вярвам в навиците, които човек може да поддържа дългосрочно, в движението, възстановяването и в близостта с хората, които ни дават енергия. Семейството е важна част от този баланс.

Кое е убеждението, което ви води през цялата ви професионална кариера – от медицината до управлението?

Че зад всяко решение в здравеопазването стои човек. Независимо дали говорим за медицинска практика, бизнес или здравна политика, въпросът трябва да бъде: Какво променяме за пациента? Именно това свързва медицината и управлението за мен. Успехът в здравеопазването не е само финансов или бизнес резултат. Истинският успех е да дадеш на хората по-добър шанс за по-дълъг и качествен живот.

Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.