От скептицизъм към рекорди: възходът на електромобилите в България

Докато преди година анализатори предупреждаваха за охлаждане на интереса към електромобилите, българският пазар се развива в точно обратната посока. Данните за първото полугодие на 2026 г. показват, че електрическата мобилност не просто запазва позициите си, а навлиза в период на ускорен растеж.

От началото на годината до края на юни у нас са регистрирани 2696 нови електромобила – ръст от впечатляващите 121% спрямо същия период на 2025 г. според данните на МВР и Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). Електрическите автомобили вече заемат 9,4% от пазара на нови автомобили. С други думи, почти всяка десета новорегистрирана кола в България е изцяло електрическа.

Тенденцията се вписва в по-широкото възстановяване на автомобилния сектор. Продажбите на нови автомобили в страната растат с 8%, а активност се наблюдава и при пазара на употребявани превозни средства. Електромобилите обаче са сегментът, който привлича най-силен интерес и формира голяма част от растежа.

Европейската картина

България не е изолиран случай. В цяла Европа електрическата мобилност продължава да набира скорост. Най-големите пазари в Европейския съюз отчитат значителен ръст на регистрациите на електромобили – Франция с 62%, Германия с 48%, а Дания с 41%.

На ниво ЕС продажбите на нови автомобили нарастват с 5,7%, докато при електрическите модели увеличението надхвърля 15%. Така техният пазарен дял достига 20,7%, което означава, че повече от една пета от всички нови автомобили в Съюза вече са електрически.

В същото време бензиновите и дизеловите автомобили постепенно губят позиции. Продажбите им намаляват съответно със 17% и 16%, докато хибридните модели остават най-предпочитаната технология сред европейските потребители.

Нови лидери на пазара

Една от най-интересните промени през 2026 г. е разместването в класацията на най-продаваните електромобили у нас. След години на доминация Tesla вече не е лидер по регистрации. Първото място е заето от Renault 5 – модел, който комбинира достъпна цена, модерни технологии и силен носталгичен елемент.

В челната тройка влиза и Hyundai Ioniq 5, който продължава да бъде сред най-технологично напредналите предложения на пазара.

Паралелно с това китайските производители увеличават присъствието си. Dongfeng вече е сред 15-те най-търсени електрически марки у нас, а Geely, Forthing и Foton също отбелязват растеж. Особено внимание привлича BYD, която официално започна продажби в България през март. Моделът Dolphin Surf се предлага на промоционални цени под 20 000 евро и се позиционира като един от най-достъпните електромобили на пазара.

Защо интересът расте?

Зад ускореното навлизане на електромобилите стоят няколко фактора. На първо място е геополитическата несигурност. Напрежението в Близкия изток и ограниченията около Ормузкия проток доведоха до поскъпване на горивата и повишиха интереса към алтернативните форми на транспорт.

Вторият фактор е цената на самите автомобили. Ако преди няколко години електромобилите струваха значително повече от конвенционалните модели, днес разликата е чувствително намалена. Засилената конкуренция, особено от китайските производители, принуди традиционните автомобилни компании да преосмислят ценовата си политика.

Не на последно място остават и местните стимули. Безплатното паркиране в центъра на София и други облекчения продължават да правят електрическите автомобили по-привлекателни за градска употреба.

Догонва ли инфраструктурата ръста?

Въпросът, който неизбежно възниква при всеки скок в продажбите, е дали зарядната инфраструктура успява да следва темпа на развитие.

Според Eldrive – най-големия оператор на публична зарядна инфраструктура в България – от години растежът на зарядните станции изпреварва този на новорегистрираните електромобили. По оценки на компанията, в страната вече функционират около 3500 зарядни точки с мощности от 22 kW AC до над 500 kW DC.

София остава лидер по отношение на инфраструктурата, но покритието извън столицата също се подобрява. Основните транспортни коридори и магистралната мрежа вече позволяват спокойно придвижване с електромобил в почти всяка точка на страната.

Интересен е и европейският контекст. Макар България все още да изостава по абсолютен брой електромобили и зарядни станции спрямо водещите пазари, страната се нарежда сред лидерите по съотношение между публични зарядни точки и регистрирани електромобили. В региона сме по-добре обезпечени от Гърция, Сърбия и Северна Македония и се доближаваме до нивата на Румъния и Турция.

Следващата фаза

Следващият етап в развитието на пазара ще бъде изграждането на големи зарядни хъбове по магистрали и около големите градове. Те ще позволяват едновременно зареждане на десетки автомобили с висока мощност и минимално време за престой.

Паралелно с това навлизат нови поколения батерии и архитектури. Съвременните модели вече позволяват зареждане от 10 до 80% за 15–25 минути, а литиево-железо-фосфатните (LFP) батерии постепенно се утвърждават като предпочитано решение благодарение на по-дългия си живот и по-малката деградация.

Големият въпрос: какво ще стане с употребяваните електромобили?

Макар перспективите пред новите електромобили да изглеждат обещаващи, следващото предизвикателство за пазара вероятно няма да бъде свързано с продажбите на нови автомобили.

Все повече анализатори обръщат внимание на пазара на употребявани електромобили. Докато при новите модели търсенето расте, при употребяваните вече се забелязват признаци на натрупване на предлагане и натиск върху цените. Именно там може да се развие следващият голям сюжет в трансформацията на автомобилния сектор.

Защото ако първата фаза на електрическата революция беше убеждаването на потребителите да преминат към нова технология, втората ще бъде свързана с изграждането на устойчив вторичен пазар, който да направи електрическата мобилност достъпна за още по-широк кръг потребители.

Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.