България е по-добра в иновациите, отколкото изглежда

България успява да постига сравнително добри иновационни резултати въпреки ограничените инвестиции в наука и технологии, но слабите връзки между университетите и бизнеса продължават да спъват развитието ѝ. Това показва Глобалният индекс за иновации за 2026 г., според който страната запазва 37-ото си място сред 139 икономики в света. Зад сравнително стабилната позиция обаче се крият сериозни структурни проблеми, които ограничават възможностите научните разработки да се превръщат в успешен бизнес.

Докладът за Глобалния индекс за иновации (Global Innovation Index – GII) за 2026 г. на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) оценява как се представят 139 икономики в сферата на иновациите. Използвани са общо 79 показателя. Те обхващат институционалната среда, човешкия капитал и научните изследвания, инфраструктурата, пазарната и бизнес сложност, както и резултатите от създаването и разпространението на знания и технологии. Специалният фокус тази година е поставен върху предприемачеството в областта на deep science или „дълбока наука“, като докладът цели да даде отговор на въпроса: Как новаторските изследвания могат да бъдат трансформирани в скалируеми компании и нови индустрии?

За шестнадесета поредна година Швейцария оглавява класацията за лидер в иновациите, следвана от Швеция, а трето място заема САЩ.

За България индексът представя смесена картина. Страната заема 37-о място в света, между Унгария и Индия, и 24-о място сред 39 европейски икономики. Позицията й остава сравнително стабилна: от 37-о място през 2020 г. България се изкачва до 35-о през 2021-2022 г., след което се връща на 38-о през 2023–2024 г. и на 37-о през 2025-2026 г. По-важна е разликата между инвестициите и резултатите от иновациите. България заема 45-о място по вложения в иновации- показател, който се измерва чрез агрегиране на фактори в пет основни направления: институционалната среда, човешкия капитал и научните изследвания, инфраструктурата, пазарната и бизнес средата. При иновационните резултати страната е на 28-о място- разлика от 17 позиции. Иначе казано, страната успява да генерира сравнително добри резултати спрямо наличните ресурси. Това не означава непременно, че иновационната система е ефективна във всички свои компоненти. Напротив, данните открояват няколко структурни слабости.

Сред най-силните страни на България се нарежда инфраструктурата, при която страната заема 10-о място в света. Тя включва показатели като достъп до ИКТ (33-о място) и използване на ИКТ (32-о). Отлично е представянето при екологичната устойчивост – 1-во място, подкрепено от високото класиране по ISO 14001 – международен стандарт за управление на въздействието на организациите върху околната среда, според който страната заема 2-ро място и използването на нисковъглеродна енергия- (21-о). Добри са и резултатите при разпространението на знания (7-о място), резултатите в областта на знанията и технологиите (28-о) и творческите резултати (29-о).

Слабостите са концентрирани преди всичко в човешкия капитал, научните изследвания и връзките между участниците в иновационната екосистема. България е 73-а в света по човешки капитал и научни изследвания, като сред показателите в тази категория са броят на изследователите и качеството на образованието в университетите. При иновационните връзки България е 67-а, а особено слабо е представянето при сътрудничеството между университети и индустрия и международното взаимодействие – 98-о място. Брутните разходи за НИРД са едва 0,8% от БВП, а по дял на завършилите науки и инженерство България заема 89-а позиция. Слаб е и демографският потенциал на младото население – едва 24,3% от населението е на възраст до 24 години, което поставя България на 126-о място.

Институционалната среда също ограничава потенциала за развитие. България е 81-а по качество на институциите, а по стабилност на политиките за бизнеса – 94-а. Същевременно регулаторната рамка се представя сравнително по-добре. Проблемът не е само в наличието на регулации, а в предвидимостта и последователността на политиките и тяхното прилагане. Ефективността на правителството е на 79-о място, което допълнително насочва към необходимостта от по-силен административен капацитет и по-добро изпълнение на политиките.

Тези слабости са особено важни на фона на глобалния потенциал на deep science (“дълбока наука”). Според GII 2026 от 2000 г. насам са създадени над 30 000 стартъпа в тази област с обща стойност 7,6 трилиона долара. През 2025 г. те представляват 16% от финансираните с рисков капитал стартъпи. За разлика от дигиталните компании обаче, deep-science предприятията изискват лаборатории, специализирана инфраструктура, висококвалифицирани кадри и често регулаторно одобрение. Затова СОИС подчертава значението на връзката между университети, изследователи, инвеститори и индустрия.

За България тази глобална тенденция насочва както към възможност, така и разкрива структурно предизвикателство. Страната вече има силни позиции в цифровите услуги, инфраструктурата и разпространението на знания, но по-слабата научноизследователска база и недостатъчното взаимодействие между университетите и бизнеса ограничават възможността тези предимства да се превърнат в по-сложни и високостойностни иновации.

Основният въпрос е не просто как България да създава повече иновации, а как да изгради среда, в която те могат да бъдат развивани и мащабирани. Приоритети са по-високи и устойчиви инвестиции в НИРД, по-силни връзки между научните институции и бизнеса, по-предвидима бизнес среда и достъп до специализирано финансиране. Подобряването на този преход от изследвания към комерсиализация би позволило на България да използва по-пълноценно вече съществуващите си иновационни предимства.