Регулаторите още нямат данни за доставчици с повишени цени покрай еврото

Колко са проверените доставчици за неправомерно завишени цени след въвеждането на еврото? Това изглежда е въпрос за милиони, на който Economic.bg от над месец се опитва да получи отговор. След като миналото лято трите регулатора – НАП, КЗП и КЗК – обявиха, че започват кампания с масови проверки и ще следят за всяко повишение на цените, месец и половина след присъединяването на страната ни към еврозоната все още не е ясно как се действа спрямо доставчиците, които се явяват междинно звено между производителите и търговците на дребно.

Миналия юни трите контролни органа подписаха съвместно споразумение за сътрудничество именно с цел предотвратяване на необосновано покачване на цените, а скоро след това обявиха, че започват проверки и на доставчиците, след като стана ясно, че сред основните причини за покачване на цените са „нараснали доставни стойности“. Оттогава обаче няма изведени конкретни данни за това звено от веригата.

След получени сигнали от дребни търговци, Economic.bg се допита до Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) – колко са проверените дистрибутори и доставчици във връзка с въвеждането на еврото в България и колко са глобени.

И двете институции не върнаха конкретен отговор. Вместо това от КЗП посочиха логичното – че в правомощията на институцията не влиза проверката на такива оператори, а само на обекти, които обслужват крайни потребители.

Контролната дейност на КЗП, във връзка със Закона за въвеждане на еврото в България, е насочена към търговци, които предоставят стоки и услуги на крайни потребители“, казаха тогава от КЗП в коментар за Economic.bg.

Впрочем същото каза и преди около 2 седмици председателят на КЗП Александър Колячев, който призна, че КЗП няма правомощия нито по Закона за КЗП, нито по този за еврото да изследва долните нива.

От НАП пък обясниха, че техните проверки също касаят търговски обекти, обслужващи клиенти. Ако има по-високи цени, се „изследва цялата верига“.

„Целта е да се установи дали продуктът е пристигнал при търговеца със завишена цена и ако е така, изследваме причината и изискваме документи от съответната фирма – дистрибутор, доставчик, производител и пр.“, посочи тогава приходната агенция в своя отговор.

В него обаче отново не се казва нито колко са само проверените доставчици, нито с колко са били глобени.

В началото на февруари, по време на ежеседмичния брифинг на Координационен център за въвеждане на еврото, неговият председател Владимир Иванов сподели, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изготвя анализ за доставчиците, започнал преди две седмици. На тазседмичния брифинг информация за въпросния анализ отново не бе изведена. Т.е вече един месец регулаторите не казват какви са резултатите от проверките, ако има такива.

Ще ви информираме, но имайте малко търпение, работи се по случая“, обобщи в началото на февруари Иванов.

Впоследствие Economic.bg реши директно да се допита до Координационния център за еврото с въпроси какво се случва с проверките на доставчиците и дистрибуторите.

По общия ред

От Центъра казват, че контролът по цените в периода на въвеждане на еврото се осъществява от три органа – НАП, КЗП и Комисия за финансов надзор (КФН). Ако някой от тях поиска информация защо цените са по-високи, търговците имат задължението да я предоставят.

НАП и КЗП са основните контролни органи по отношение на необоснованото повишаване на цените. Те извършват контрол за спазване на изискванията за формиране на цените от търговци, които предлагат стоки и услуги на потребители. Контрол за спазване на съответните нормативни актове по отношение на доставчиците на едро се извършва по общия ред от компетентните контролни институции“, допълват от Центъра.

От там казват, че за периода от 1 октомври 2025 г. до 10 февруари 2026 г. НАП е осъществила 7831 проверки във вериги и магазини на дребно, а КЗП – над 5000 броя.

• От НАП: установени са 548 нарушения, за които са съставени и връчени 548  акта за установяване на административни нарушения на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ; издадени са 109  наказателни постановления, с които са определени санкции в общ размер на 298 097 евро;
• От КЗП: установени са 71 нарушения; съставени и връчени са 50 акта  за установяване на административни нарушения на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ; издадени са 15 наказателни постановления, с които са определени санкции в общ размер на 63 749 евро.

Нарушенията са както на големи търговски обекти, така и на по-малки магазини, разположени на територията на цялата страна и обхващат широк кръг от стоки и услуги. Основно нарушения са установени в хранителни магазини, пунктове за извършване на технически прегледи, паркинги, фитнеси и др.“, допълват от Центъра.

От там посочват, че в момента КЗК прави секторен анализ на състоянието на конкуренцията в сектора на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти.

В него КЗК прави и „задълбочено проучване на ценовата политика, в т.ч. отстъпките, надценките и условията между доставчици и търговци“.

При наличие на обосновани съмнения за икономически необосновано увеличение на цените от страна на доставчиците, те се изпращат за извършване на проверка съобразно тристранното споразумение за взаимодействие между КЗК, КЗП и НАП“, казват от Центъра.

Какви са глобите

До момента санкциите по откритите нарушения са в следните граници:

• НАП – от 2557 до 5000 евро, като при установяване на няколко нарушения, извършени от един нарушител, общият размер на санкциите е по-голям от 5000 евро;
• КЗП – от 1 789.52 евро до 10 000 евро.

Твърде късно

Оказва се, че в повечето случаи търговците на дребно нямат договори и не водят предварителна кореспонденция с производители и доставчици за договаряне на доставните цени.

Най-често търговецът на дребно научава за изменението на цената при доставката и предоставянето на фактурата за плащане на доставната цена на стоката“, казват от Центъра.