Митичната пътна карта за пенсионната система трябва да се появи догодина
Социалното министерство ще бори проблема с фалшивите ТЕЛК решения, точещи системата
© ECONOMIC.BG / БТА
Митичната Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система на България, която трябваше да е готова до ноември, но към момента никой не е виждал, ще бъде готова през следващата година. Това обеща социалният министър Борислав Гуцанов (БСП) по време на заседанието на Комисия по бюджет и финанси във вторник, на която беше обсъден на първо четене проектобюджетът за 2026 г.
Новото обещание на министъра е, че документът, чиито параметри са неизвестни нито на работодателите, нито на синдикатите, ще бъде готов след приемането на бюджета.
Когато правим пътната карта, а това ще стане веднага, след като мине бюджетът, ще коментираме тези възможности“, заяви Гуцанов.
Коментарът му бе в отговор на критиките към новия проектобюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО), отправени от присъстващите в залата.
Както писа Economic.bg, въпросният документ не е представен никъде, а социалните партньори не са виждали дори негова чернова. Задачата за изготвянето му бе възложена на шест ведомства – в т.ч. социално, финансово министерство, НАП, КФН и други – като те разполагаха с половин година, за да предадат заданието си. Това трябваше да стане ноември, но така и не се случи.
Economic.bg се свърза и с ресорното министерство, изпращайки въпроси по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) на 24 ноември, свързани именно с Пътната карта. Те така и не бяха регистрирани във ведомството, което говори, че от институцията на министър Борислав Гуцанов не възнамеряват да придвижат въпроса.
На прицел: Минимален осигурителен доход и ТЕЛК
Гуцанов коментира и два от параметрите, които вероятно ще попаднат на прицел в документа.
Най-важното в пътната карта, което трябва да изговорим, са МОД-овете“, обяви той, визирайки максималния и минималните осигурителни доходи.
Той напомни, че в момента по-голямата част от работещите получават минимална заплата, пък част от парите си взимат „под масата“.
Това дава отражение в сивата икономика, да се пробваме да я намалим и, естествено, че това ще бъде заложено в пътната карта“, добави той.
Друга част от реформата, която ще стане съвместно със здравното министерство, е свързана с ТЕЛК-овете, но за нея Гуцанов не даде подробности.
Скоростна бюджетна процедура
На днешното си заседание парламентарната ресорна комисия прие на първо четене парите за пенсии и за здраве. Дебатите бяха кратки, до голяма степен повтарящи предходни обсъждания.
Бившият финансов министър и понастоящем лидер на „Продължаваме промяната – Демократична България“, Асен Василев, отново изтъкна, че ще се взимат повече пари от работещите, но правата им ще се замразят заради задържането на размера на ставките за безработица (минимална и максимална), на максималната пенсия, а единственото увеличено е обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (след което то също е замразено на този размер до 2028 г.).
Силно се надявах преработването на бюджета да доведе до нещо добро. То, за съжаление, не доведе до нищо добро“, каза Асенов.
Според него, така се къса „основната връзка в пенсионно-социалната система, че като платиш повече, трябва да получиш повече“.
Мария Илиева от „Величие“ също подчерта, че няма сериозно решение на проблемите, а само отлагане.
Това най-вероятно е заради създалото се напрежение и всички протести, които се случват“, добави тя.
Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване бе приет на първо четене с 12 гласа „за“ и 8 „против“.
Ключов казус в дискусиите в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бяха средствата за младите специализанти. Напомняме, че се предвижда специална програма към здравното министерство на стойност 30 млн. евро да осигури търсените пари за по-високи заплати. Според депутатите обаче това не е трайно решение, нито това са целеви средства.
Растат приходите в бюджета на НЗОК, но ги няма парите за медицинските специалисти“, смята Костов.
В предходния вариант те бяха заложени през цената на клиничните пътеки.
Мартин Димитров от ПП-ДБ пък изтъкна, че докато няма по-добър контрол, парите за здравеопазване никога няма да стигнат, въпреки че през последните 10 години са нараснали с 200%. План-сметката на НЗОК бе приета с 12 гласа в подкрепа и 8 гласа „против“.