Как София може да се превърне в привлекателен град на бъдещето?

Бъдещето на градовете зависи от пресичането на екологичната устойчивост с икономическите възможности. Около тази теза се обединиха участниците във форума Green Transition 6.0, който се проведе на 4 юни в София. В рамките на панела „Изграждане на градовете на бъдещето – най-добри практики в областта на устойчивостта и издръжливостта“ водещи европейски и местни експерти очертаха новите модели за градско развитие, където София се стреми да се позиционира като притегателен център за дългосрочни инвестиции.

Модератор на дискусията беше Йонек Поле, член на Европейския комитет на регионите (Белгия). Сред ключовите лектори бяха кметът на София Васил Терзиев, Марку Маркула (член на Общинския съвет на Еспоо, Финландия, и заместник-председател на Европейския комитет на регионите), Ива Петкова (директор на отдел „Развитие, зелено финансиране и комуникации“ във Фонд FLAG) и София Пападогианаки (проект LIFE SIRIUS).

Васил Терзиев: първостепенната ни задача е да създаваме възможности за бизнеса

В центъра на дискусията беше визията на столичния кмет Васил Терзиев, който постави акцент върху връзката между градската среда и икономическия растеж. Според него успешното развитие на София се разделя на две стратегически категории.

Първата обхваща екзистенциалните фактори, без които град не може да съществува - качеството на водата, въздуха и градското озеленяване. Терзиев подчерта, че тези елементи директно определят стандарта на живот и дори най-атрактивният град може да загуби позиции, ако пренебрегне екологичното си състояние.

Втората категория е качеството на човешкия живот и възможностите, които градът предлага. Кметът е категоричен, че това трябва да бъде основен приоритет за общината. Бизнес климатът, образованието, транспортната инфраструктура и урбанизацията са факторите, които привличат хората и ги мотивират да останат.

Наш основен приоритет е създаването на възможности за бизнеса, така че компаниите да направят съзнателен избор да останат или да дойдат в София“, заяви Васил Терзиев.

За постигането на тази цел Столична община планира модернизация на градския транспорт и таргетирано решаване на екологичните предизвикателства. Кметът обърна специално внимание и на образованието, като посочи, че иновациите и обучението са двигателят на новите възможности в столицата. Той предложи училищната инфраструктура да бъде обновена чрез изграждане на малки паркове в дворовете, както и да се премине изцяло към едносменен режим на обучение, което би решило редица системни проблеми.

Ето защо за нас водещи са образованието, инфраструктурата, транспортната свързаност и екологичните системи. Всичко това трябва да се реализира в партньорство с всички заинтересовани страни. Общината става много по-отворена за сътрудничество с всеки, който може да допринесе с идеи и да подобри политиките ни, за да можем да действаме оперативно“, заключи Терзиев.

Регионална екосистема

Европейският контекст на градското планиране беше представен от Марку Маркула, който призова за по-тясна интеграция на всички региони в обща екосистема, включваща индустрията, големия и малкия бизнес, университетите и научноизследователските центрове.

Новата роля на града вече не се ограничава само до действията на общинските служители и политическите лидери, тя обхваща цялата общност“, отбеляза Маркула.

Той призна, че тези трансформации отнемат време, но са критично важни. Според него градовете трябва активно да използват опита на регионалните „иновационни долини“ и да го внедряват в новото законодателство, като същевременно стимулират локалните активности.

Финансови инструменти за „зелен“ преход

Икономическото измерение на местното развитие беше подкрепено с конкретни данни от Ива Петкова от Фонд FLAG. За времето на своето съществуване фондът е предоставил финансиране на почти всички 265 български общини, генерирайки инвестиции в размер на 1.4 милиарда евро, насочени изцяло към общинска инфраструктура. Петкова открои три основни механизма за регионално развитие:

• Финансови инструменти на ЕС при споделено управление.
• Инвестиционни платформи, създадени през 2020 г. съвместно с Европейската инвестиционна банка. Те допълват фондовете за градско развитие, до които едва 39 български общини са имали достъп поради рестриктивни критерии.
• Иновативни инструменти по програма LIFE за преход към чиста енергия.

Това е от ключово значение за подготовката на сложни екологични проекти, които общините често избягват поради високите първоначални разходи за проектиране.

Опитът от Гърция

Технологичните решения за градската среда бяха представени от София Пападогианаки (LIFE SIRIUS). В рамките на проекта е разработена платформа, която предоставя на общините инструменти за проследяване на качеството на въздуха в реално време чрез сензорни мрежи и станции. Според нея визуализирането на данните е първата и най-важна стъпка към предприемането на реални мерки.

Пападогианаки сподели и успешния практически опит от Гърция за намаляване на въглеродния отпечатък. 

В нашия град изграждаме обекти на зелената инфраструктура като т.нар. „джобни паркове“ и зелени покриви. Изчислихме, че само чрез пет такива малки зелени зони можем да намалим въглеродните емисии с 30 тона годишно.“

Като друга работеща мярка тя посочи ускоряването на енергийната модернизация както на обществените сгради, така и на жилищния сектор.

По материала работи Марианна Варбанская.