Чакането свърши, хващайте се за работа

Тази седмица в своя доклад от пролетния пакет по европейския семестър Европейската комисия заявява намерението си да препоръча откриване на процедура по свръхдефицит за България. Очакваният дефицит за 2026 г.  е оценен на „надхвърлящ и далече от референтната стойност“, както и „нееднократен“. Проблем са не просто размерите на дефицитите за 2026 и 2027 г., а и траекторията им на растеж.  

Практически това означава, че правителството следва да предприеме консолидационни мерки колкото е възможно по-бързо и да подготви в спешен порядък закон за държавния бюджет за текущата (2026 г.) година, както и да стартира подготовка за бюджет за следващата (2027 г.), заедно със съответните тригодишни бюджетни прогнози. Трябва да се изпрати на ЕК и новия фискално структурен план на база на приетите бюджетни документи и плановете на държавата да реализира своите капиталови проекти и структурни реформи.

Какви могат да са краткосрочните консолидационни мерки в бюджета за 2026 г., които да бъдат и устойчиво развити през следващата година? Ето някои възможности, част от които финансовото министерство вече обсъжда:

• По отношение на разходите за персонал в администрацията – запазване на размерите на основните заплати на заетите в целия публичен сектор без промяна, отпадане на автоматичните механизми за ръст на заплати, спиране на всички плащания за допълнителни възнаграждения, особено що се отнася до плащания за допълнително материално стимулиране, 13-ти заплати и прочее;
• Необходимо е да се обмисли разширяване на ограниченията на растежа на разходите и върху и делегираните бюджети, социалните плащания, пенсиите, плащанията за персонал в съдебната власт, народното събрание;
• При разходите за издръжка – да се търси намаляване на разходи, свързани с външни услуги, командировки, транспорт и ограничаването им само до крайно необходимите;
• При капиталовите разходи – до края на годината да се финансират само вече финализирани проекти, по които има сключени договори; да се отлагат проекти без спешност; да се извършват плащания само за неотложни ремонти на критична инфраструктура.

В средносрочен план (до 2029 г.) е важно да се стартира с:

• Изисквания за реално намаляване на броя на служителите в държавната администрация с поне 10% за всяка година отвъд незаетите щатни бройки.
• Цялостна дългосрочна стратегия за адаптиране на заетостта и разпределението на заетостта в обществения сектор към намаляващото население и развитието на технологиите. Както вече писахме, страната не може да си позволи да поддържа брой заети в публичния сектор над 20% от общата заетост в икономиката и да финансира разходи за възнаграждения, надхвърлящи 10% от БВП.
• За финансиране на необходимите обезщетения при освобождаването или пенсионирането на заети в публичния сектор, както и за евентуална преквалификация може да се обмисли специален фонд, който да покрива тези разходи и да „награждава“ институции, които решат да се оптимизират;
• Обвързване на допълнителното материално стимулиране на служителите от държавната администрация и на заетите в съдебната власт с показатели за резултат извън техния пряк обсег на влияние, но директно свързани с работата на съответната административна структура, например – намаляване на смъртността с определен размер (по отношение на служителите в здравеопазването); повишаване на резултатите на учениците на международни изследвания на качеството на образованието като PISA с определен брой точки (за служители в образователния сектор) и много други;
• При инвестиционните разходи вероятно ще е нужно преразглеждане на проектите, финансирани със средства от държавния и общинските бюджети, както и силно приоритизиране на това към кои да се насочи ресурс;
• Приватизация, включително чрез листване на фондовата борса, на голям брой държавни предприятия, които държавата не следва да притежава, управлява и/или субсидира. Списъкът е голям – от банки и енергийни дружества до пощи, военни заводи и производители на млечни изделия.

Мерките за бюджетна консолидация не трябва да се използват за оправдание за отлагане на дълбоки и дългосрочни структурни реформи за постигане на големи национални цели. Напротив, стабилността на публичните финанси ще зависи във все по-голяма степен от напредъка по редица политики за създаване на по-производителна, иновативна и конкурентоспособна икономика, които сме описали в Бялата книга на ИПИ – тяхното постигане зависи от действия във всички сектори, насочени към по-голяма свобода за бизнеса и гражданите, по-малка намеса на държавата, подобряване на бизнес климата, привличане на инвестиции, подобряване на средата за живот за всички.

Източник: Институт за пазарна икономика