Вечерни новини: Колко пари са натрупали българите за втора пенсия; Dronamics на борсата в САЩ

Колко пари са натрупали българите за втора пенсия? (Графики)

Близо 15 млрд. евро са натрупаните нетни активи в универсалните пенсионни фондове към края на юни 2026 г., показват данни на КФН. Във втория пенсионен стълб се осигуряват около 4 млн. души, а средната индивидуална партида достига 3555 евро спрямо 2143 евро през 2022 г. Статистиката излиза на фона на споровете около предполагаемо пренасочване на част от вноските към НОИ – идея, отречена от правителството. Размерът на бъдещата втора пенсия зависи от натрупаните средства и начина на изплащане.

Нова ли е идеята за одържавяване на част от вторите пенсии?

Информация за възможно намаляване на вноската за втора пенсия от 5% на 2.5% и прехвърляне на разликата към НОИ предизвика остри реакции, но Министерството на финансите и управляващите категорично отрекоха да подготвят такава промяна. По оценки евентуалната мярка би пренасочвала около 1 млрд. евро годишно и би засегнала милиони осигурени. Анализът припомня по-ранни опити за промени във втория пенсионен стълб и поставя въпроса за защитата на личните, наследими пенсионни средства.

Dronamics се готви да излезе на американската борса Nasdaq

Българската Dronamics подписа споразумение за сливане с публичната GP-Act III Acquisition Corp., което може да отвори пътя ѝ към борсата Nasdaq. Компанията е оценена предварително на 400 млн. долара, а сделката би могла да осигури около 100 млн. долара нетни постъпления, ако бъдат изпълнени условията. Средствата са предназначени за производство на товарния дрон Black Swan и разширяване на международните операции. Финализирането се очаква през първата половина на 2027 г. след нужните одобрения.

Одитите на Сметната палата показват, че България влезе в еврозоната с измама

Одити на Сметната палата разкриват над 1.5 млрд. лв. непризнати разходи и задължения на АПИ, отразени едва в отчета за 2025 г. В авторски анализ се изчислява, че ако част от тях бяха отчетени навреме, дефицитът за 2024 г. би бил около 3.4% от БВП вместо официалните 3% – над прага за приемане в еврозоната. Това е оценка на автора, а не официално преизчисление на Евростат. Разкритията повдигат въпроси за надеждността на бюджетната отчетност и отговорността на институциите.

Кабинетът одобри поетапно увеличение на ДДС прага и нов данък „Свръхпечалба“

Кабинетът одобри пакет от данъчни промени за 2027 г., които предстои да бъдат разгледани от парламента. Прагът за задължителна регистрация по ДДС се предлага да достигне 60 хил. евро през 2027 г. и 75 хил. евро през 2029 г. Предвиждат се 33% данък върху свръхпечалбите в определени сектори, акциз за автомобили над 250 kW и по-високи данъчни оценки на имотите. Ваучерите за храна ще могат да достигат 200 евро месечно, а облекченията за деца също се увеличават.

България е втора по най-висока инфлация в еврозоната (Графика)

България отчита 6% годишна инфлация през октомври и заема второ място по поскъпване в еврозоната, показва експресната оценка на Евростат. Единствено Литва е пред страната с 6.1%, докато средната инфлация в еврозоната е 4%. На месечна база цените у нас са се повишили с 0.8% при 0.4% средно за валутния съюз. Данните са предварителни, но потвърждават по-силен ценови натиск в България. Енергията остава основен двигател на инфлацията в еврозоната.

Държавният електроенергиен фонд ще компенсира „Топлофикация София“ заради скъпия газ

Столичната топлофикация ще получи компенсации от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за да се задържи цената на парното въпреки близо 33-процентното поскъпване на природния газ през ноември. Според енергийния регулатор недостигът на дружеството се очертава на около 70 млн. евро само за първото шестмесечие на регулаторния период, а за целия период до юни 2027 г. може да е двоен. КЕВР уверява, че засега няма основания цената на топлинната енергия да се повишава.

Кабинетът отпусна 112 млн. евро за БДЖ и НКЖИ

Правителството одобри допълнителни 112.4 млн. евро за железниците до края на 2026 г. От тях 46 млн. евро отиват за „БДЖ – Пътнически превози“, а 66.4 млн. евро – за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Първата сума ще покрива разходи по обществените пътнически превози, включително нерентабилни линии, които осигуряват транспортна свързаност. Втората е за поддръжка и експлоатация на железопътната мрежа, така че движението на влаковете да остане непрекъснато и безопасно.

Пенсионерите и хората в риск от бедност получават ваучери за е-велосипеди

Държавата предвижда ваучери за покупка на велосипеди, включително електрически, за пенсионери, безработни, самотни родители, хора с увреждания и други уязвими групи. Мярката е част от Социалния климатичен план срещу транспортната бедност. Заложени са още 500 електрически превозни средства за общините, които да осигуряват транспорт при поискване, подмяна на неефективни домашни електроуреди и обновяване на над 190 сгради за социални услуги. Подкрепата ще се определя чрез оценка на нуждите.

„Фискална преса“: Лекарствената политика на държавата вече застрашава достъпа до съвременни терапии

Недостатъчното публично финансиране на лекарствата може да ограничи достъпа до съвременни терапии и да увеличи доплащането на пациентите, предупреждават фармацевтични компании и пациентски организации. Според тях 54% от новите терапии, налични в ЕС, не се предлагат в България. За 2027 г. потребностите от лечение по линия на НЗОК се очаква да нараснат с 14%, а допълнителни 160 млн. евро биха запазили сегашния баланс на финансиране. Индустрията настоява за предвидими правила и ограничаване на финансовия риск.

Икономическите сектори в България с най-голям инвестиционен потенциал през 2027 г.

Високотехнологичното производство, енергийната инфраструктура, центровете за данни и съхранението на енергия са сред секторите с най-голям потенциал за инвестиции в България през 2027 г. според участници в бизнес конференция в София. По данни на Българската агенция за инвестиции преработващата промишленост формира над половината от проектите и близо 80% от стойността им. Сред ключовите предимства на страната са достъпът до единния европейски пазар, квалифицираните кадри и надеждните енергийни мощности.