Горанов предупреди за 8% бюджетен дефицит за 2026 г.

Бюджетният дефицит за 2026 г. може да скочи до 18 млрд. лв., или 8.1% от прогнозирания размер на българската икономика догодина, ако правителството не приложи никакви мерки за свиване на публичните разходи. Основни виновници за натрупването на този внушителен недостиг на средства в хазната са въведените автоматични механизми за индексация, като тези за минималната работна заплата (МРЗ) или за осъвременяване на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“, които вкарват процикличен и неконтролируем елемент при управлението на публичните финанси.

Данните за потенциалния огромен дефицит догодина бяха изведени от бившия финансов министър в периода 2014 – 2020 г., понастоящем консултант, Владислав Горанов, по време на конференция на КНСБ за данъчната система.

Той сподели, че това са изчисления на Министерството на финансите (МФ), направени при равни други условия и при непредприети никакви мерки за овладяване на ситуацията.

Дефицитът много отдавна не е 3%. Потенциалният за тази година е 5 – 6%, а този за догодина – 8.1%. И колко ще се окаже и постигне, зависи от политиците“, предупреди Горанов.

Той изброи и причините, поради които може да се стигне до 18 млрд. лв. „дупка“ в бюджета. Те включват:

• Формулата за изчисление на МРЗ;
• Въведената формула за заплатите на службите;
• Дължимите 8 млрд. лв. по общинската инвестиционна програма;
• „Швейцарското“ правило за осъвременяване на пенсиите, което, според Горанов, за пръв път щяло да се приложи правилно, след като в последните години „се правеха други тъпотии“, и др.

Ние сме до стената. Искаме или не, ще трябва да си преразгледаме данъчната система, защото отдавна разходите надминаха трайно и небалансирано потенциалните възможности на данъчната политика“, посочи още финансистът.

---

Прочетете още

• Формулата за минималната заплата създава сериозни рискове за българската икономика
• Заплашена ли е България от процедура по свръхдефицит?
• Бюджетният дефицит продължава да расте лавинообразно
• Какво е реалното състояние на българската пенсионна система? (Графики)
• Сегашният пенсионен модел носи риска от повишаване на данъците в България

---

Един наложителен разговор

Събитието на КНСБ бе посветено на необходимостта от въвеждането на прогресивна данъчна система в България.

Основното предложение на синдиката е въвеждането на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, който да е равен на МРЗ. Данните на социалното министерство сочат, че към момента 256 000 българи работят на минимална заплата, която за 2025 г. е в размер на 1077 лв. (551 евро). За догодина е предвидено тя да се увеличи до 1213 лв. (620.20 евро).

Сред другите идеи е увеличение на корпоративния данък от 10% на 15%, но понеже и двете са неприложими за 2026 г., от Конфедерацията изведоха и други предложения, като:

• По-високи данъчни облекчение за работещи семейства с деца за 2026 г.;
• Увеличение на данък „Дивидент“ от 5% на 15%;
• Облагане на свръхпечалбите на финансовия и хазартния сектор с минимална ставка от 33% според европейски регламенти;
• Въвеждане на 0.1% данък при обмяна на акции и облигации и о.о1% за договори на дериватни инструменти;
• Въвеждане на „Дигитален данък“ (т.е. за онлайн реклама и други е-услуги) за големите международни компании с общ оборот над 750 млн. лв.

Политиците трябва да спрат да казват, че няма да пипат данъчната система. Не може, без да пипаш, защото от другата страна са разходите. Нещата са сложни и сме минали зад ръба на баланса, трябва да имаме допълнителни ресурси“, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

На конференцията присъства и лидерът на парламентарната група на „БСП-ОЛ“ Драгомир Стойнев. Той изтъкна, че светът се променя и сегашният данъчен модел на България вече се е изчерпал и не носи справедливост. Според него, страната ни не може да продължава с този плосък данък, заради което той пое ангажимент от партията да поискат старта на „един наложителен разговор“ за евентуална промяна в данъчната система.

Ако не го направим ние, ще ни принудят отвън“, предупреди Стойнев.

В подобен дух се изказа и Горанов, който предупреди, че преминаването към прогресивно данъчно облагане може да стане доброволно или под натиска на Европейската комисия (ЕК), която, при надхвърлени 3% дефицит, започва наказателна процедура „Процедура по свръхдефицит“.

Той обаче изрази песимизъм доколко целта е постижима.

Като имаме предвид политическата ни ситуация, не съм оптимист, че ще успеем да убедим едно парламентарно мнозинство в подобно решение“, добави бившият финансов министър.