Формулата за минималната заплата създава сериозни рискове за българската икономика

35 процента. Толкова е повишението на минималната работна заплата (МРЗ) в България в рамките на само 2 години. Последните данни на Националната агенция по приходите (НАП) показват, че почти 50% от работещото население у нас взима пари, близки до МРЗ, което прави увеличението повече от добре дошло за тях. В същото време, резкият скок създава дисбаланси в българската икономика, които могат да доведат до по-висока безработица, напускане на висококвалифицирани служители, отлив на чуждестранни инвеститори и загуба на конкурентоспособност.

Как започна всичко

При встъпването си в длъжност през 2019 г. едно от ключовите обещания, които председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи, бе създаването на директива за минималната работна заплата. Тя обаче бе приета едва през втората половина на 2022 г., като целеше най-вече да въведе някакви минимални изисквания за адекватни работни заплати, подобрявайки условията на труд и живот на Стария континент.

Новият регламент даде на държавите членки няколко варианта за избор. Един от тях беше МРЗ да се определя като 60% от брутната медианна заплата или 50% от средното заплащане. Другият бе държавите членки да базират своите формули според инфлацията.

Срокът за въвеждането на механизма е до 14 ноември 2024 г., но България избърза доста и го въведе още през 2023 г.

Преди Министерският съвет определяше МРЗ, като гледаше колко може да поеме пазарът на труда, колко е било увеличението миналата година, имаше оценка на въздействието, но нямаше критерии“, обясни Мария Минчева, зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК). „Стигаше се до дебат и спор, който вече е много скучен и за хората, а основата беше, че нямаше критерии, за които всички да сме съгласни.“

Така стигаме до 2023 г., когато България приема нов механизъм, спрямо който основната МРЗ се изчислява като 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година.

Понастоящем МРЗ у нас е 933 лв., а от 1 януари 2025 г. ще стане 1077 лв.

Процикличност, безработица и още бъдещи проблеми

Връзването на МРЗ към средното заплащане обаче създава редица дългосрочни проблеми.

Това е най-лошият вариант, защото тази формула е проциклична. МРЗ, математически, влиза в средната заплата и има зависимост“, коментира за Economic.bg Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

Той обясни, че дори с 10% да се вдигне минималната заплата, ако приблизително 600 000 души от общо 3 млн. работещи получават такава заплата, отражението на тези 10% върху средната заплата би било голямо.

Тази формула подхранва МРЗ във време, когато трябва да се прави политика на охлаждане. Това допълнително помпа инфлацията в страната и от макроикономическа гледна точка имаме много сериозен дисбаланс“, каза финансистът.

Той изтъква, че при наличието на валутен борд и продължителен период на прегряване на икономиката, това създава проблеми с конкурентоспособността ѝ.

Този механизъм е неудачен и вреден за българската икономика, защото е непропорционален и необективен“, смята и Добрин Иванов, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

По думите му заради сегашната формула за 2 години МРЗ ще нарасне с 35% при ръст на производителността за същия период сумарно 2% и ръст на БВП – около 3.5%.

Резултатът вече се вижда – имаме няколко случая на напускане на чуждестранни инвеститори и закриване на предприятия. Единият е Leoni в Плевен, до края на годината това ще освободи 2000 работни места, а другият е SEBN – японска инвестиция с две предприятия в Мездра и Карнобат. Оттам планират да преместят производството си в Молдова“, допълни Иванов.

Той прогнозира, че други в автомобилната, шивашката, текстилната индустрии и леката промишленост ще последват примера, защото „не могат да издържат на покачването на МРЗ“.

Решението на БНБ отпреди дни да ограничи ипотечните кредити също е следствие на ръста на заплатите, според Дацов. „В момента нещата не се проявяват, но след 2 – 3 години ще го направят и тогава проблемите ще бъдат още по-сериозни.“

Доводът, че сме с най-ниските заплати не работи, защото се нарушават балансите в икономиката“, категоричен е експертът.

Според Иванов може да има ръст на безработицата и сивия сектор, защото, според данни на НАП, над 60% от работещите в България са на минимална заплата – те се осигуряват на толкова, но може би работят за повече.

Може ли промяна на формулата да оправи ситуацията?

Формулата може да се промени, но може да се предприеме и набор от структурни мерки на самия пазар на труда“, смята Дацов.

За пример той дава улесняването вноса на работници или въвеждането на данъчни мерки.

Друг вариант е вместо средно заплащане, да се използва медианно. „Лично аз съм против всякакво фиксиране, защото в България се наблюдава голяма динамика – при такава икономика политическите решения трябва да са на ръчно управление, а не на автоматизирани механизми“, смята финансовият експерт.

Фиксирането с индексации, според него, е „глупава политика, във всеки един стандартен учебник пише, че такова нещо не се прави. В България, заради много честите избори и опита да се флиртува с избирателя, това се направи и ще има своите последици върху икономиката продължително време, дори да бъдат премахнати“.

Иванов от АИКБ обясни, че има два дефекта в механизма. Първият е, че при определянето на средна работна заплата (СРЗ) влизат и парите на няколкостотин българи, които получават значителни суми от договори за управление.

Това е изкуствено повишение на СРЗ и ако се махне, тя ще намалее с около 150 лв., което за МРЗ е намаление със 75 лв.“, каза Иванов.

Другото изкривяване е, че в брутната СРЗ са включени и всички обезщетения и допълнителни заплащания, и ако те се премахнат, показателят ще намалее с 25%. Сумарно, ако основната МРЗ се изчислява спрямо основна, а не брутна СРЗ, тя ще бъде с около 30% по-ниска.

Настоящата СРЗ е 2289 лв. и ако се приложат изчисленията, средната основна заплата ще стане около 1600 лв., а МРЗ ще е около 800 лв.

Смятам, че МРЗ трябва да се определя чрез договаряне между работници и работодатели в диапазон, зависещ от няколко показателя – инфлация, ръст на производителността, ръст на БВП, на осигурителния доход или на СРЗ, тоест динамика, а не абсолютна стойност“, коментира Иванов.

Той добавя, че медианната заплата е по-точен измерител, тъй като не е уравниловка.

Зам.-председателят на БСК посочи още, че работодателите от години настояват за обективни критерии. "Като направиха МРЗ 50% от СРЗ, това стана автоматична спирала", коментира Мария Минчева, напомняйки, че минималното заплащане е част от СРЗ и всяко негово увеличение ще качи и втория показател.

Политиката по доходите не може да се изразява във формули, трябва да има възможност да се влияе на пазара на труда, като нашата теза е, че МРЗ не трябва да е нито твърде ниска, нито твърде висока", добави Минчева.

Според нея трябва да се търси начин да се отчетат и двата индикатора – социален и икономически, а примерите с 50% от СРЗ или 60% от медианната "не са изискване, а индикативна референтна стойност, с която държавите да измерят дали приетата МРЗ е адекватна".  Колкото до варианта България да въведе колективно договаряне – както правят Австрия, Италия, Дания, Швеция например – според Минчева това би било трудно, тъй като в тези страни "има друга култура на общуване и тези модели са наложени преди много години, развит е съответният капацитет", докато у нас на договарянето се гледа като на "аз искам" от страна на работника, "ти даваш" от страна на работодателя. "В развитите страни договарянето е въпрос на компромиси", напомни Минчева.

Заплаха от санкции

Зам.-председателят на АИКБ предупреди, че има опасност срещу България да бъде стартирана наказателна процедура и съответно да има финансови санкции. Работодателските организации са сигнализирали Европейската комисия за неправилното прилагане на директивата, а оттам са се съгласили, че този метод на изчисляване не е правилен, но не могат да предприемат мерки, преди изтичането на срока през този ноември.

Това ще бъде поредната наказателна процедура заради нехайството и популизма на политическите партии“, коментира Иванов.

Според Дацов проблемът не опира толкова до това какво ще каже ЕК.

„Самата директива е поредната европейска глупост в опита да се регулират пазари. Това не е изгодно за самия ЕС – нито в Азия, нито в САЩ има такива регулации, ограничаващи по този начин труда. България трябва да осъзнае каква е вътрешната ни нужда и какво най-добре подхожда на нашата икономика, за да извличаме максималното от нея“, добави финансистът.