„Плачевен опит“: Премахването на плоския данък няма да реши бюджетните проблеми
Въвеждането на прогресивна ставка, за която настояват синдикати и партии от управляващата коалиция, няма да доведе до повече приходи, а до укрити доходи
Около това мнение се обединиха икономисти в разговор с Economic.bg, след като миналата седмица КНСБ предприе курс за драстично повишаване на данъци и осигуровки, включително за премахване на пропорционалната ставка, въведена през 2008 г.
По-високият данък невинаги води до чувствително повишаване на приходите, но със сигурност води до сътресения в средата, които не са добри за България“, каза Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), пред Economic.bg.
Той обясни, че дори да се въведе някаква форма на данък „Богатство“, например да се облагат допълнително 2-ри или 3-ти имот на един собственик, това няма да е решение в дългосрочен план.
Чобанов призна, че този вариант ще е лесен за администриране и може да доведе до повече приходи, но „хората ще се опитват да противодействат“ и това ще доведе до „вълна от прехвърляния на имоти“.
Калоян Стайков, икономист и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, коментира, че дори да се въведе данък, с който хората с по-високи доходи над определен лимит да плащат повече, това няма да има ефект и опитът на други страни го показва, а миналото на България с прогресивна скала преди 2008 г. също е показателно.
Няма смисъл да се експериментира отново с нещо, което ние исторически знаем, че не работи. В момента обсъждаме как да се върнем към този плачевен опит. Това е за мен абсурд и няма да има положителен ефект от подобна мярка“, смята той.
Икономистът обясни, че ако човек с по-високи доходи не е съгласен да плаща повече, той „ще потърси някакво решение, за да избегне въпросната ставка“. Според него, подобно на 90-те години и периода в началото на века, хората отново ще прибегнат до познати вече „схеми“ да не плащат дължимото.
„Даже няма да е необходимо да се измисля някаква нова схема, има си такива, няма смисъл от експерименти“, добави той.
Независимо как се въвежда прогресивен данък, той няма да доведе до желаните по-високи приходи, няма да се случи“, каза още Стайков.
Обратен ефект
Опитът на България с прогресивната данъчна скала показва, че събира по-малко приходи, отколкото с плосък данък“, напомни Стайков.
Икономистът обясни и, че когато България е намалила ставките (бел. ред. – от 20% на 10%), а впоследствие ги е опростила, логиката е била да се насърчи икономическата активност и да се повиши заетостта, а ако сега се въведе пропорционално облагане, това ще обезкуражи младежите.
Все още имаме нужда за повишаване на заетостта. Има огромен брой млади хора, които нито учат, нито работят или търсят работа, и ако се увеличат данъците, няма да ги стимулираме да започнат работа“, добави той.
Стайков изтъкна и още един аргумент – сивата икономика, която понастоящем е около 30% от БВП. Именно избягването на коректното данъчно облагане е било сред причините през 2008 г. да се вземе решение да се намали ставката и да се разшири данъчната база, „защото имаше много възможности физическите лица да заобикалят тези ограничения“.
Стайков поясни, че работещите в момента правят не само данъчни, но и осигурителни вноски и при увеличаване на данъка, един работещ може да реши или да премине в сивия сектор, или да се изнесе в чужбина.
Така губите не просто данъчния приход, но губите и осигурителния, който е в пъти по-висок, затова данъчната система трябва да се гледа в нейната цялост. Не може да се промени една данъчна ставка и да си мислим, че по този начин решаваме някакъв проблем“, добави експертът.
Отлив на капитали
Димитър Чобанов пък подчерта друг недостатък – отливът на капитали, който „няма да има никакъв положителен ефект за икономиката“.
По тази причина смятам, че пипането на данъчната система на България е ход, който трябва да бъде като някаква последна мярка, защото тя е добре организирана и работи добре“, добави той.
Както Economic.bg писа, ежемесечните разчети на МФ всъщност показват, че приходите от подоходния данък нарастват пропорционално и вървят според плановете, за разлика от тежкото неизпълнение при ДДС и други пера.
От изпълнението на бюджета до момента се вижда, че единствено при плоския данък нещата вървят по план“, каза и Чобанов.
Управляващите може да имат опасения, че по-високото данъчно облагане може да бъде приписано на еврото“, каза Чобанов, като даде пример с инфлацията, която за много хора се дължи на еврото.
И двамата икономисти са на мнение, че „в момента няма политически настроения“ в посока премахване на плоския данък, както се изрази Стайков.
Миналата седмица обаче заместник-председателят на Народното събрание и председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ Драгомир Стойнев каза, че преди три години в БСП е започнала дискусия за данъчно-осигурителната система и партията е готова да инициира разговор с партньорите в управлението по тази тема.
За да имаме държава, ние не можем да продължаваме с този плосък данък“, коментира тогава Стойнев.
Ден по-рано, в интервю за Нова телевизия, заместник-министърът на финансите Методи Методиев отрече в Бюджет 2026 да се готви увеличение на данъчната тежест.
Никой в правителството не води този дебат. Смятам, че фискалната рамка може да се запази устойчива и без да се вдигат данъци“, добави ресорният зам.-министър.
Решението не е в данъците
Проблемът с растящия дефицит обаче остава, а решението не се крие в данъците. И Стайков, и Чобанов коментираха, че предизвикателството пред финансовото министерството всъщност е раздутата разходна част.
Решението на проблема не е в данъците, защото там няма такъв“, каза Стайков.
Чобанов обясни, че капацитетът на българската икономика не е да издържа бюджет, който е с разходи около 45% от брутния вътрешен продукт. Затова и основният фокус на МФ за догодина трябва да бъде към овладяване на твърде раздутата разходна част.
Правителството трябва да се концентрира върху разходната част, като възможно решение е да се замрази общият размер на разходите“, препоръча преподавателят в УНСС.
Той поясни, че това не означава непременно замразяване на отделните пера, а единствено на общия размер, така че той да не е по-висок спрямо този от 2025 г.
Това, заедно с растежа на икономиката и на данъчните приходи, ще позволи да бъде свит както дефицитът, така и преразпределението, т.е. разходите спрямо БВП да се понижат“, добави той.
Симона Гоцова 
