Бюджетният дефицит продължава да расте лавинообразно

Бюджетният дефицит продължава да нараства лавинообразно и към края на август е вече 5.215 млрд. лв., показват публикуваните в сряда вечер данни от Министерството на финансите (МФ). Сумата съответства на дял от 2.4% от прогнозирания размер на икономиката през 2025 г. при допустима граница от 3 на сто според Маастрихтските критерии.

Редица икономисти обаче предупреждават, че България може да надмине тавана. Във вторник Фискалният съвет прогнозира, че реалната цифра в края на годината ще достигне 9.4 млрд. лв., което би се равнявало на 5% дефицит – нещо невиждано от 2009 г. насам, когато светът, в т.ч. и България, бе разтърсен от финансовата криза.

Като разбивка, дефицитът по националния бюджет е в размер на 3.4 млрд. лв., а този по европейските средства –1.8 млрд. лв.

От ведомството на финансовия министър Теменужка Петкова обаче успокояват, че недостигът ще се свие благодарение на очакваните плащания по Плана за възстановяване и устойчивост съвсем в края на годината.

Очаква се през четвъртото тримесечие да постъпят II и III транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на над 4.4 млрд. лв., което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС, респективно текущо ще подобри салдото по КФП“, казват оттам.

Основни параметри

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2025 г. са в размер на 52.6 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 13.3% (6.1 млрд. лв.) за година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които са с почти 15%, или 5.6 млрд. лв. повече. Неданъчните приходи нарастват с близо 20 на сто (1.3 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708.1 млн. лв.

Данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, са 43.1 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81.9% от общите постъпления по КФП за периода.

Късното приемане на бюджета за 2025 г. забави прилагането на мерките за повишаване на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика, съкрати времето, през което те ще се прилагат през 2025 г. Очаква се положителните ефекти в приходите да се проявят през оставащите месеци до края на годината“, обясняват от финансовото министерство.

Неданъчните приходи са в размер на 7.7 млрд. лв.

Разходите по КФП, вкл. вноската на България в бюджета на ЕС, възлизат на 57.8 млрд. лв. при 48.1 млрд. лв. през август 2024 г.

Нелихвените разходи са 55.8 млрд. лв. което е с почти 8 млрд. лв. повече спрямо отчетените към август 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 49.6 млрд. лв., а капиталовите разходи - 6.1 млрд. лв.

Размерът на фискалния резерв към 31 август 19.559 млрд. лв., в т.ч. 17.7 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.8 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Заявки за Бюджет 2026

От кабинета вече започнаха да правят заявки и за държавния бюджет за 2026 г.

В сряда вечер министър-председателят Росен Желязков пое ангажимент план-сметката за догодина да бъде внесена за разглеждане до края на октомври, какъвто е и срокът в Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Ще внесем бюджет, по който, по смисъла на ЗПФ, дефицитът ще бъде до 3%", каза премиерът. 

Министър-председателят каза още, че тази година в България има рекордно увеличение на постъпленията - 6 млрд. повече спрямо 2024 г. Той също изтъкна, че страната ни очаква второ и трето плащане по ПВУ, които са вече разчетени в бюджета. 

По-рано през деня социалният министър Борислав Гуцанов заяви, че ще предложи по-високо обезщетение за отглеждане на дете през втората година и препоръча да се обмисли евентуално вдигане на максималния осигурителен доход за 2026 г.