Докъде стигна МФ със събирането на данъците през 2025 г.? (Графики)

Още при самото си представяне в началото на годината държавният бюджет за 2025 г. бе подложен на множество критики от икономисти и анализатори, най-вече заради твърде оптимистично заложените данъчни постъпления. Само тези от ДДС се очаква да са с 33% повече спрямо 2024 г. В момента се намираме в последното тримесечие на годината, а справка на Economic.bg показва, че работата на Министерството на финансите (МФ) е, меко казано, далеч от това да е свършена.

Данните сочат, че ако до август миналата година приходите от ДДС са били изпълнени на 63%, тази година те са под 55% от плановете. С други думи, МФ разполага с четири месеца да направи това, което иначе нормално би свършило за половин година.

Но мнението на експерти още в началото на изпълнението на бюджета беше, че най-важното е било да се запише 3% дефицит, а не толкова дали заложените приходи са реалистични, или не. Причината – България трябваше на всяка цена да получи зелена светлина за присъединяването си към еврозоната, считано на 1 януари 2026 г., което официално се случи на 8 юли. А освен това трябваше да се покрият всички заложени увеличения на социални разходи, както и да се удовлетворят всякакви политически искания за повече разходи.

Спрямо икономиката и БВП, събираемостта на данъчните приходи е много добра. Ние поне нямаме някаква съществена забележка към приходните агенции – данъчните приходи отговарят на икономическото развитие на страната, дори с леко подобрена събираемост“, каза наскоро Любомир Дацов от Фискалния съвет.

Всъщност събираемостта на приходите не е никак лоша в сравнителен план, но вече става кристално ясно, че заложеното е, меко казано, нереалистично. В последните месеци съпартийци похвалиха ведомството на финансовия министър Теменужка Петкова за добрата събираемост. Сред тях бе и председателят на парламентарната бюджетна комисия Делян Добрев, който по-рано през годината каза, че Петкова „прави чудеса“, за да осигури постъпления на фона на ниската инфлация в размер на „само“ 5.3% към август, според данните на Националния статистически институт (НСИ), при отчетени двуцифрени равнища в предходните години.

Има твърде оптимистично планирана приходна част, а оттам нататък проблемите вече са видими заради това лошо планиране“, каза преди време Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), за Economic.bg.

От Фискалния съвет прогнозират, че реалният дефицит в края на годината ще се окаже не 3, а около 5%. Сред допусканията на консултативния орган е, че правителството може в края на годината да не изплаща бонуси, защото към моменти разходите с персонал са с около 4 млрд. лв. отгоре.

Напомняме, че за да „закърпи“ поне частично положението с бюджета, Петкова успя да събере около 500 млн. лв. авансов данък печалба за 2026 г. от търговските банки.

Economic.bg потърси и още данни за това как върви събираемостта на другите големи данъчни пера. Ето какво показват те.

Приходи от подоходен данък

Голямо перо в приходите е това за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). С ежегодното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), постъпленията по това перо пропорционално растат, като към август тази година те са вече 5.3 млрд. лв. при 4.6 млрд. лв. за същия период на 2024 г. През 2023 г. те са бил 4 млрд. лв.

Що се отнася до изпълнение, то е същото като това от миналата година – 66.9 на сто.

Напомняме, че в бюджета за догодина се очаква МРЗ да се увеличи от сегашните 1077 лв. (551 евро) на 1213 лв. (620.20 евро).

Корпоративен данък

Постъпленията от корпоративен данък са с около 1 млрд. лв. повече и достигнат 3.9 млрд. лв. Като изпълнение, това е увеличение от 50.7 до 60.5% за август 2025 г.

Фактор за ръста обаче може да е еднократната вноска от банковия сектор, за която остава несигурно дали ще се случи и през 2026 г. и какво ще остане тогава за следващите години.

Приходи от акцизи

Постъпленията от акцизи също са добри, но вървят със забавяне – при 4.4 млрд. лв. (68.5% изпълнение) за 2024 г., сега нивото е 4.7 млрд. лв., но изпълнението е 60.6 на сто.

Акцизите са едно от важните пера, след като тези за цигарите бяха повишени два пъти в рамките на тази година - веднъж на 1 януари с около 6% и втори път на 1 май, с което общото повишение стана 10%. Приетото увеличение през май всъщност трябваше да влезе в сила през 2026 г., както е според акцизния календар за плавно вдигане на налога на тютюневите изделия, но правителството реши да изтегли този момент по-рано.

Предвидено е плавно увеличение на акциза и за всички останали тютюневи изделия, както и тези със заместители на тютюна.